4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
С.,03.0.42012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 645/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. З. от [населено място] против решение № 133 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 60 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 66/2010 г. на Сливенски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Т. Т. В. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 20 000 евро, с равностойност 39 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 03.08.2009 г.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в закона /чл. 281, т. 3 ГПК/ основания. Изразява несъгласие с извода за недължимост на сумата по процесния запис на заповед, като твърди, че при преценката относно наличието на каузално правоотношение във връзка с този менителничен ефект въззивният съд не е отчел, че продавачът по договора за продажба на имота в [населено място] /изпълнението на който е обезпечено със записа на заповед/ е различен от издателя на ценната книга. Освен това, касационната жалба съдържа оплакване и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в допускането на свидетелски показания въпреки ограничението по чл. 164 ГПК.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТРОСТК на ВКС № 1 от 28.12.2005 г. и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Този въпрос, обаче, не е посочен конкретно нито в касационната жалба, в която е инкорпорирано и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, нито в уточнението на същата, депозирано допълнително с оглед дадените от въззивния съд указания с разпореждането му от 07.04.2011 г.
Ответникът по касация – Т. Т. В. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 10.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. А. З. от [населено място] срещу Т. Т. В. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 20 000 евро, с равностойност 39 000 лв., по заповед за незабавно изпълнение № 3419 от 14.12.2009 г., издадена по ч. гр. д. № 5131/2009 г. на Сливенски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 03.08.2009 г., въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е издаден по повод поетото от ответника задължение във връзка със закупения от ищцата недвижим имот с нотариален акт № 15, том ХV, рег. № 99472, дело № 2786/2009 г. на Нотариус С. А. с район на действие Несебърски районен съд да заличи вписаната по отношение на имота ипотека и че в хода на делото това задължение е било изпълнено, с което е отпаднало условието /каузата/ за издаването и съществуването на записа на заповед. Изводът за връзка между записа на заповед и договора за продажба и по-конкретно, че ценната книга има обезпечителен характер по отношение задължението за заличаване на ипотеката върху закупения от ищцата имот, е направен въз основа на показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Ц. Иванова, счетени за допустими с оглед разпоредбата на чл. 164 ГПК, тъй като с тях не се установява договор на стойност над 5 000 лв., а задължения на ответника по иска за извършване на действие за заличаване на ипотека върху недвижим имот, които задължения не са парично оценяеми.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на изрично посочване от касаторката, кой е материалноправният въпрос, който според нея е обуславящ изхода на делото и по отношение на който следва да бъде извършена преценка досежно наличие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Но дори и да се приеме, с оглед съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи, че като релевантен за производството по чл. 288 ГПК е поставен въпросът за абстрактния характер на записа на заповед и за валидността на ценната книга при липса на основание за издаването й, касационният контрол отново не може да бъде допуснат, тъй като не е налице общата предпоставка за това, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от касаторката въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като е свързан изцяло с правилността на обжалваното решение – същият касае правилността на изводите относно установените по делото факти и преценката на събраните доказателства.
Отделно от това, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради това, че по отношение на заявения въпрос не са осъществени поддържаните две основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. От една страна, доколкото Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС не съдържа произнасяне по заявения въпрос за абстрактния характер на записа на заповед и за значението на липсата на основание за издаването му, посочената задължителна практика се явява неотносима към преценката по чл. 288 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – недоказано. От друга страна, поради факта, че по така поставения въпрос е формирана единна и непротиворечива практика на ВКС, в т. ч. и по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, не може да се счете, че решаването на същия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 133 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 280/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: