4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
София,08.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 433/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1245 от 03.11.2011 г. по в. гр. д. № 832/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд решение № 918 от 21.01.2011 г. по гр. д. № 3615/2008 г. С първоинстанционния акт е уважена молбата на А. П. В. от [населено място] по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист за присъдените в негова полза суми по решение от 01.04.2009 г., постановено по същото дело.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за наличие на предпоставките по чл. 409 ГПК за издаване на дубликат на изпълнителен лист, като твърди, че представените по делото доказателства не установяват нито факта, че изпълнителният лист е бил представен в съдебно-изпълнителната служба при Варненски районен съд, нито, че същият е изгубен или унищожен. Според касатора, решаващият състав неправилно е преценил представените в първоинстанционното производство писмени доказателства и неоснователно е отказал допускане на поисканите във връзка с удостоверените в тях факти гласни доказателства.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с въпроса за приложимостта на чл. 133 във връзка с чл. 147 , ал. 1 ГПК и с възможността да се сочат нови доказателства и да се правят доказателствени искания, свързани с оспорване на документи, представени след първото заседание по делото. Твърдението на касатора е, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 415 от 21.05.2010 г. по гр. в. № 1077/2009 г. на ІІІ г. о.
Ответникът по касация – А. П. В. от [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното становище. В депозирания по делото писмен отговор от 11.04.2012 г. са изложени съображения само по основателността на касационната жалба с искане за оставянето й без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Варненски районен съд за издаване на дубликат от изпълнителен лист за присъдените в полза на А. П. В. от [населено място] суми по решение от 01.04.2009г., постановено по гр. д. № 3615/2008 г., въззивният съд е приел за основателна подадената молба по чл. 409 ГПК, тъй като е преценил за доказани всички предвидени в закона предпоставки и по-конкретно: че изпълнителният лист е получен от пълномощника на ищеца адвокат К. на датата 13.08.2010 г.; че на същата дата е депозиран в Съдебно-изпълнителната служба при Варненски районен съд; че след щателна материална и индивидуална проверка е констатирана липсата му още преди да бъде образувано изпълнително дело и че дългът не е погасен въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Изводът на решаващия състав, че изпълнителният лист е бил представен в Съдебно-изпълнителната служба, е направен с оглед приетите по делото доказателства – копие от Входящия регистър на същата служба и протокол за постъпилите за разпределение и разпределени с помощта на програмния продукт за случаен подбор молби, в които е отразено, че на 13.08.2010 г. е постъпила молба вх. № 1488 с приложен изпълнителен титул по гр. д. №[ЕИК] г. на Варненски районен съд, 31 състав със страни А. П. В. и [фирма], която е разпределена на съдия Хр. Калчева – VІІ район и е генериран номер на изпълнително дело 201031110001377. Твърдението на молителя, че изпълнителният лист е изгубен след депозирането му в Съдебно-изпълнителната служба е счетено за доказано от представените в първоинстанционното производство документи – докладна записка и писмени обяснения от 15.09.2010 г. на деловодителите В. С. и М. Н., акт от 29.09.2010 г. и писмени обяснения във връзка с датата на издаването му на деловодителя Т. Лунева и констативен акт от 27.09.2010г. на ръководителя на СИС Хр. Калчева. Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответното дружество /сега касатор/ за погасяване по давност на вземането по процесния изпълнителен лист, отчитайки обстоятелството, че от датата на завеждане на исковата молба 29.05.2008 г. до датата на влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 3615/2008 г. – 22.07.2010 г. – давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният процесуалноправен въпрос е значим за конкретното дело, но по отношение на него не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /неправилно посочено като т. 2/. Това основание не се доказва от представената от касатора задължителна съдебна практика – решение на ВКС по чл. 290 ГПК – тъй като фактите, при които то е постановено, са напълно различни от тези по настоящото дело. В посоченото решение на ВКС се касае за доказателства, които ответникът е представил допълнително, извън срока по чл. 131 ГПК, тъй като ищецът е оспорил своевременно представен от него /с отговора на исковата молба/ документ и е навел конкретни обстоятелства във връзка с това оспорване. Докато в настоящия случай, поисканите от ответното дружество гласни доказателства са за същите факти /оспорване съдържанието на акта от 29.09.2010 г. и на констативния акт от 27.09.2010 г. поради противоречие в датите, на които са съставени /, които са твърдени от него още в отговора на молбата по чл. 409 ГПК от 26.11.2010 г. и за установяването на които са му допуснати всички поискани от него писмени доказателства. Изразеното в молбата от 21.12.2010 г. становище, че „писмените обяснения, дадени от служителките на ДСИ при В. не могат да бъдат кредитирани като писмени доказателства, тъй като същите са антидатирани и са издадени след изпращането на писмо от съда по настоящото дело” и че „обективната истина по делото не е установена” не представлява оспорване на документ по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК, нито твърдение на нови обстоятелства по смисъла на чл. 147, т. 1 ГПК, поради което не може да се счете, че е налице обсъдената в цитираното решение на ВКС хипотеза на чл. 143, ал. 2 във връзка с чл. 144, ал. 1 ГПК. С оглед липсата на аналогичност на двата случая твърдението за противоречие между въззивното решение и посочената съдебна практика е недоказано. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1245 от 03.11.2011 г. по в. гр. д. № 832/2011г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: