4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№233
[населено място], 31.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3472 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №80 от 20.06.2013г. по в.т.д. № 163/2013г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 18 от 14.03.2013г. по т.д. №70/2012г. на Бургаски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отменени, по предявения от Е. С. П. иск с правно основание чл.74 от ТЗ, решенията на ОС на съдружниците на [фирма], проведено на 10.09.2012г. като незаконосъобразни. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят поддържа,че действията на съдружника Е. П. са създали опасност от блокиране на търговската му дейност и увреждане на дружествените интереси, като без намесата на другия съдружник виновното бездействие на П. би довело до този резултат. Твърди,че преценката за нарушенията на изключвания съдружник, създаващи пречки за нормалното осъществяване на дейността на дружеството, не следва непременно да се обвързват с настъпването на вреди и тяхното установяване, а е достатъчно поведението на изключвания да е насочено към накърняване интересите на дружеството.
Ответницата Е. С. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване, съответно основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не са били налице основанията по чл.126 ал.3 т.1 и т.3 от ТЗ за изключване на Е. С. П. като съдружник в [фирма]. Посочил е в мотивите си, че с действията си през периода м. август- м. септември 2012г. П. не е проявила незаинтересованост и бездействие, нито умишлено е възпрепятствала работата на дружеството, което в същия период е осъществявало нормално търговската си дейност.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона: 1.„Преценката на поведението на съдружника, изразяващо се в бездействие, следва ли да се обвързва с критерия за траен характер на поведението на съдружника, при положение, че бездействието само по себе си е липса на воля за осъществяване на дейността на дружеството и не се следва от времево измерение за дълготраен, продължителен характер” 2. „В хипотезата на равни дялове в капитала на дружеството и при съвместно управление на двамата съдружници, изпълнението на задълженията на другия съдружник по оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, представляващи неутрализиране на резултатите от бездействието на изключвания съдружник, следва ли да се цени при определяне на поведението на изключвания съдружник като такова срещу интересите на дружеството, които имат траен характер”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първият поставен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е единствено обуславящ за неговия изход. Въззивният съд е стигнал до извода за основателност на предявения конститутивен иск, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приел, че с поведението си ищцата не е проявила незаинтересованост и бездействие, нито умишлено е възпрепятствала работата на [фирма]. По този начин съдът е стигнал до заключението, че не са налице действия против интересите на дружеството от страна на изключения съдружник, нито е налице отказ от съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Правилността на неговата преценка подлежи на проверка в стадия за осъществяване на касационен контрол по реда на чл. 290 от ГПК, а не в производството по чл. 288 от ГПК, в което селектирането на касационните жалби се извършва в зависимост от специфичните основания по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Все пак поставеният от жалбоподателя въпрос е обусловил изхода на спора доколкото съдът е посочил в мотивите си, че дори да са настъпили затруднения в дейността на дружеството, те са били епизодични. Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя за наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК от състав на ВКС, Търговска колегия, което формира задължителна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК и с което обжалваното решение е съобразено – решение №171/14.03.2012г. по т. д. №860/2010г. Наличието на задължителна практика по значимия за конкретното дело правен въпрос изключва основанието по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. В посоченото решение е обосновано становище, че изключването е крайна санкционна мярка и трябва да е адекватна на извършеното нарушение, затова трябва да е налице повторяемост, а не епизодичност в действията или бездействията, съставляващи основание за изключване. Налице е и константна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 126 ал.3 от ТЗ в същия смисъл, обективирана в решение №35/28.03.2005г. по т. д. №430/2004г., решение № 554/12.06.2007г. по т. д. №221/2007г., и др. Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тази практика, като същият е преценявал дали действията на съдружника имат траен, а не епизодичен характер и дали с тях се демонстрира явно желание да се действа против интересите на дружеството. Както бе посочено по – горе, правилността на тази преценка не е предмет производството по допускане на касационно обжалване.
Относно втория формулиран от жалбоподателя въпрос следва да се отбележи,че същият не е обусловил изхода на спора. При преценката на основателността на предявения иск, въззивният съд е обсъждал поведението на изключвания съдружник, а не поведението на другия съдружник – Я. Т. В., което не е било предмет на решенията на проведеното на 10.09.2012г. Общо събрание на съдружниците на [фирма]. Същевременно обаче всички обстоятелства, свързани с действията на изключвания съдружник, както и с осъществяваната от дружеството търговска дейност през процесния период са взети предвид, включително и отношенията между съдружниците по повод управлението на дружеството. Развитите в тази насока доводи на жалбоподателя за това, че възстановяването на нормалната търговска дейност на дружеството се дължи на предприетите от съдружника В. действия, са относими към правилността на съдебния акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 20.06.2013г. по в.т.д. № 163/2013г. на Бургаски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.