О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 09.05.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2588 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от ЗАД „Алианц България Живот” против решение № 1568/25.06.2018г. по гр.д. № 1009/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 25.07.2017г. по гр.д. № 12 994/2015г на Софийски градски съд, І-13 състав, поправено с решение от 05.01.2018г., в отхвърлителната му част, е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на М. Д. Н., П. М. Н. и Кристина М. Н., сумите от 5833,33 евро поотделно на всеки от тях, дължими на осн. чл. 238, ал.1, т.5 КЗ /отм./ по договор за индивидуална застраховка „живот“ със спестовен характер, оформен с полица № [ЕГН] от 01.08.2009г., ведно със законната лихва върху допълнително присъдените главници, считано от завеждане на исковата молба на 13.10.2015г. до окончателното изплащане, като е потвърдено решението на СГС в останалата част за осъждане на касатора да заплати на М. Д. Н., П. М. Н. и Кристина М. Н., сумите от 2 083 евро поотделно на всеки от тях, дължими на осн. чл. 238, ал.1, т.5 КЗ /отм./ по договор за индивидуална застраховка „живот“ със спестовен характер, оформен с полица № [ЕГН] от 01.02.2005г. и сума от по 5333 евро, за всеки ищец, дължими по договор за индивидуална застраховка „живот“ със спестовен характер, оформен с полица № [ЕГН] от 01.08.2009г., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от завеждане на исковата молба на 13.10.2015г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор ответниците по касацията М. Д. Н., П. М. Н. и Кристина М. Н. оспорва изпълнението на условията по чл.280, ал.2 ГПК и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са установени всички предвидени в чл.238, ал.1 КЗ /отм/ предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя: качеството на застраховано лице, което е имал наследодателят на ищците по силата на договори за лична застраховка „живот“, сключени с касатора-застраховател, по силата на който последният се задължава да заплати застрахователната сума, в случай на настъпване на предвидено застрахователно събитие, както и настъпването на последното. По спорните въпроси за наличието на основание за освобождаване на застрахователя от задълженията му по застрахователния договор САС е счел, че в съотвествие с разпоредбата на чл.239, ал.1 КЗ /отм/ като изключен риск и по двете застраховки „живот“ страните са уговорили в т.10.1-т.10.14 от ОУ точно определени хипотези, сред които по т.10.5 „смърт при остра и хронична алкохолна интоксикация, медикаментозна зависимост, употреба на наркотични, токсични, допингови средства и други упойващи вещества и причинно свързани с тях заболявания и злополуки“. Въззивният съд е намерил, че по делото не са събрани доказателства за това, че пострадалият е бил в състояние на хронична алкохолна интоксикация, която според вещото лице, представлява болестно състояние, свързано с продължителна пристъпна или постоянна злоупотреба със спиртни напитки, с изградена физическа или психическа зависимост. Според САС т.10.5 от ОУ изисква кумулативно наличие на предвидените в нея предпоставки „смърт настъпила при остра и хронична интоксикация“ като при тълкуване на съдържанието й решаващият състав е съобразил цялостния смисъл и съдържание на клаузата, която последователно изброява състояния на вече възникнали патологични зависимости /към алкохол, наркотични, упойващи вещества и др./ и към тях не се отнася конкретното състояние на пострадалия. От друга страна САС е приел, че не се установява пряка причинна връзка между смъртта на застрахования и състоянието на остра и/или хронична алкохолна интоксикация. По отношение на предпоставките по т.9.10 б.“е“ от ОУ, изключващи отговорността на застрахователя за включения към полица № 10220747068/01.08.2009г допълнителен покрит риск /т.3 от раздел –покрити рискове и плащания/ -смърт на застрахования в резултат на застрахователна злополука, въззивната инстанция не е споделила извода на СГС, че употребата на значително количество алкохол от застрахования М. Н. е спомогнало за настъпване на инцидента. Съдът е приел, че часове преди инцидента на 14.06.2015г. застрахованият действително е употребил алкохол, чието съдържание от 1,5 промила отговаря на средна степен на алкохолна интоксикация. Сам по себе си този факт обаче не е бил достатъчен според въззивната инстанция, за да е се приеме за основателно възражението на застрахователя по т.9.10 б.“е“ от общите условия. В последната са изрбоени случаите, изключващи понятието застрахователна злополука, сред които попада „смърт настъпила в резултат на алкохолно въздействие…“ Понятието злополука е дефинирано изрично в т.9.9. от ОУ и представлява всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане в резултат на внезапни и непредвидими въздействия от външен произход, дължащи се на механични или др. фактори, които застрахованият не си е причинил умишлено. Обстоятелствата, при които е настъпило процесното застрахователното събитие – внезапно и непредвидимо причинени травматични увреждания в резултат на механично въздействие, САС отнася извън волята на застрахования, поради което е направено заключение, че напълно съответстват на признаците за злополука по см. на т.9.9 от ОУ. Клаузата на т.9.10 б.“е“, предвиждаща предпоставки за изключване на риска, не може да се тълкува според съда разширително, и вместо решаващото за резултата причинно следствие /травматични увреждания на мозъка, довели до неминуема смърт/, да се обосновават други причини, които без да са в причинна връзка със събитието /причинили смъртта/, способстват или допринасят за неговото настъпване. Отчетени са индивидуалните особености при пострадалия, които повлияват на интензитета и степента на отражение на посочената степен на алкохолно опиянение върху поведението и реакциите му. САС е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, които описват пострадалия като човек с видимо нормално поведение, без характерните, външни признаци на алкохолно повлияване, включително нарушен говор или координация в движенията. Освен данни за напълно адекватното поведение на загиналия, решаващият състав е отчел значението на редица други факти от обективен характер, свързани с място на инцидента, вкл. големината на прозореца, неговата височина спрямо ръста на пострадалия, липса на ел. осветление през нощта, пълна тъмнина, които в голяма степен биха способствали настъпването на събитието. Поради това съдът е счел, че не може да се приеме, че състоянието на алкохолно опиянение, освен че не е обусловил, да е и фактор от решаващо значение за настъпване на инцидента.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не формулира процесуалноправни или материалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а се позовава единствено на основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК „очевидна неправилност“ за допускане на касационен контрол. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи, представляват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт. Тълкуването на договорни клаузи е дейност по съществото на спора, поради което не може да обоснове хипотеза на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1568/25.06.2018г. по гр.д. № 1009/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: