О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 22.07. 2019 год.
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 2007/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 3474 от 12.04.2019 г. от „София Комерс Кредит Груп“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, с която се иска допълване на постановеното определение № 105 от 02.04.2019 г. по т.д. № 2007/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските, като се присъдят такива, сторени за подаването на отговор на искова молба, депозирана от И. В. М. с искане за отмяна или за прогласяване нищожността на решение от 09.01.2017 г. по арб. дело № 8/2016 г., постановено от Арбитражен съд при Българската асоциация на микропредприятията, на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, респективно чл. 47, ал. 2 ЗМТА, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК в размер на 576 лв. с ДДС.
Насрещната страна – И. В. М., чрез процесуалния си пълномощник, е получила препис от молбата, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК е представила писмен отговор, в който е изразила становище за нейната неоснователност. Навеждат се твърдения, че молбата следва да бъда оставена без уважение като неоснователна, доколкото не били представени доказателства, че твърдените разноски за адвокатско възнаграждение са действително направени. Релевирано е и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, същата се преценява като частично основателна по следните съображения:
С определение № 105 от 02.04.2019 г. по настоящото дело на основание чл. 48, ал. 1 ЗМТА поради неспазване на предвидения в закона тримесечен срок за предявяване на иска, производството е било прекратено. Определението за пракратяване е било обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС, който го е потвърдил с определение № 313 от 12.07.2019 г. по ч.т.д. № 1558/2019 г. по описа на ВКС, поради което същото е влязло в сила.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение за прекратяване на производството в частта му за разноските. Молителят – ответник по исковата молба, е депозирал писмен отговор по чл. 131 ГПК, към който е приложил договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г. (л. 45 от т.д. № 2007/2018 г. по описа на ВКС). Видно от т. 2 на представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между молителя в настоящото производство – ответник по исковата молба, и адвокатско дружество „К., Г., П. енд Ко“, е, че страните са се договорили услугите по същия да бъдат предоставени срещу възнаграждение от 576 лв. с ДДС, като плащането на така уговорената сума е отбелязано като извършено в брой при подписване на договора.
В т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан видът на плащане, като същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, която удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила адвокатско възнаграждение. В случая, разходите на ответника са доказани в съответствие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което неоснователно е твърдението на насрещната страна по молбата, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, доколкото не били представени доказателства, че твърдените разноски за адвокатско възнаграждение са действително направени.
След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е релевирала възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от молителя възнаграждения за адвокат, поради прекомерност. Тъй като производството по настоящото търговско дело е приключило с определение за прекратяване, постановено в закрито с.з., и ищецът не е имал възможност да се запознае с представения от ответника договор за правна защита и съдействие и да възрази на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерния размер на платения от тази страна адвокатски хонорар, направеното с отговора на молбата по чл. 248 ГПК искане в горния смисъл е своевременно и непреклудирано, а по същество – и основателно, по следните съображения:
С оглед цената на иска – 3 060.72 лв., минималното адвокатско възнаграждение, в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, би възлизало на 444.25 лв., към което, съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, следва да се начисли и включи ДДС в размер на 88.85 лв. Доколкото търсеното от „София Комерс Кредит Груп“ АД адвокатско възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора и на извършените процесуални действия и съобразно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде редуцирано до сумата от 533.10 лв. (с ДДС), до който размер искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 105 от 02.04.2019 г. по т.д. № 2007/2018 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. В. М., с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], сумата 533.10 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в производството по чл. 47 ЗМТА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: