5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София, 05.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 1760/2011 година.
Делото е образувано по касационна жалба на Агенция „Митници”, [населено място] срещу решение № 89 от 03.06.2011 г. по гр.дело № 538/2010 г. на Апелативен съд – [населено място] и частна касационна жалба на В. Н. А., В. А. А. и Ц. А. А. срещу определение № 667 на Апелативен съд – [населено място], постановено в закрито заседание на 27.10.2011 г. по гр.д. № 538/2010 г.
По касационната жалба на Агенция „Митници”, [населено място]
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ответниците В. Н. А., В. А. А. и Ц. А. А. чрез пълномощника си – адвокат Е. С. – Адвокатско дружество „С. и Л.”, [населено място] в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат, че касаторът няма правен интерес да обжалва въззивното решение и евентуално при приемане процесуална допустимост на жалбата считат, че не са налице основания за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение приема, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 925 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 2303/2009 г. на Окръжен съд – [населено място] в отхвърлителната му част по исковете, предявени от В. Н. А., В. А. А. и Ц. А. А. срещу Агенция „Митници”, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на общия наследодател А. Л. А. за разликата над 40000 лв. до предявените 60000 лв. по иска на В. Н. А., за разликата над 30000 лв. до предявения размер от 60000 лв. по иска на В. А. А. и за разликата над 30000 лв. до предявения размер от 60000 лв. по иска на Ц. А. А.. В останалата осъдителна част, с която са уважени исковете съответно до 40000 лв. за В. Н. А., до 30000 лв. за В. А. А. и до 30000 лв. за Ц. А. А. въззивното решение е влязло в сила.
Възражението на ответниците по касационната жалба за процесуална недопустимост поради липса на правен интерес е основателно. Решението против, което е подадена жалбата е благоприятно за касатора, тъй като с постановяването му е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за всеки ищец за посочените по – горе разлики са отхвърлени, т.е. не е налице едно от кумулативно изискуемите условия, съдебният акт да е неизгоден за заинтересованата страна. Липсата на интерес да се обжалва решението в посочената част произтича от постановения правен резултат, който е благоприятен за ответника по претенциите. В частта, с която са уважени исковете за неимуществени вреди в посочените по – горе размери въззивната жалба на Агенция „Митници”, [населено място] против първоинстанционното решение е била върната с разпореждане № 8472 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 2303/2009 г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с определение № 588 от 11.11.2010 г. по ч. гр.д. № 539/2010 г. на Варненски апелативен съд, което е било оставено в сила с определение № 191 от 11.04.2011 г. по ч. гр.д. № 15/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. В същата част първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като е изчерпан съдопроизводствения ред за обжалване на съдебния акт, с който е върната въззивната жалба. Апелативният съд се е произнесъл в пределите на жалбата, с която е бил сезиран, относно частта на първоинстанционното решение, с която исковете са отхвърлени за отразените по – горе разлики, поради което подаването на касационна жалба, в която се повдигат въпроси, засягащи уважаването на исковете е недопустимо с оглед липсата на предмет. В частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска на Ц. А. А. за имуществени вреди и отхвърлил същата претенция в останалата част, решението е влязло в сила като необжалвано. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за спазването, на която съдът следи служебно и липсата й води до недопустимост на производството. Предвид изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството в частта, образувана по нея да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация В. Н. А. направените разноски в настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 1000 лв.
По частната касационна жалба на В. Н. А., В. А. А. и Ц. А. А.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Ответникът Агенция „Митници”, [населено място] в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд – [населено място].
ВКС, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение приема, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол поради следните съображения:
С определение № 667 на Апелативен съд – [населено място], постановено в закрито заседание на 27.10.2011 г. по гр.д. № 538/2010 г. е оставено без уважение искането на В. Н. А., В. А. А. и Ц. А. А. по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 89 от 03.06.2011 г. по гр.д. № 538/2010 г. на Апелативен съд – [населено място] в частта му за разноските. Този изход на делото е обоснован със съображението, че потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд по същество е приел, че подадената срещу него въззивна жалба е неоснователна и по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивниците не следва да се присъждат разноски за втората инстанция. Относно разноските за първоинстанционното разглеждане на спора в определението е констатирано, че искането е от компетентността на Варненския окръжен съд и негов състав се е произнесъл с определение № 2025/29.06.2011 г. При тези обстоятелства поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: „Следва ли въззивната инстанция да се произнесе с решението си по въпроса за направени разноски за адвокатски хонорар на първа инстанция при уважен иск и въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционното, ако към датата на приключване на делото пред първата инстанция, адвокатския хонорар е частично платен, а до приключване на делото пред втората инстанция са представени доказателства, че първоинстанционния хонорар е изцяло платен, доколкото въззивния съд е втора инстанция по същество” е неотносим към решаващите изводи на Варненския апелативен съд, съответно към въпроса, по който неговият съдебен състав се е произнесъл. Поставеният от касаторите въпрос засяга спора пред Варненския окръжен съд, който не е бил разгледан по същество и е приключил с определение № 2025 от 29.06.2011 г. по гр.д. № 2303/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната молбата на В. Н. А., В. А. А. и Ц. А. А., изпратена с писмо от 22.06.2011 г. на Апелативен съд – [населено място], за допълване на решение № 925 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 2303/2009 г. на Варненски окръжен съд, ХІІ състав. Връщането на молбата е мотивирано с пропускане на срока. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 618 от 10.10.2011 г. по ч.гр.д. № 456/2011 г. на Апелативен съд – [населено място]. Същият въпрос не е разглеждан от Апелативен съд – [населено място] в обжалваното сега определение № 667, постановено в закрито заседание на 27.10.2011 г. по гр.дело № 538/2010 г. и с оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГКТК, т. 1 относно съдържанието на общото основание за допускане на касационно обжалване, дефинирано като правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по делото, не обуславя приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е извън предмета на спора. С оглед на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на определението.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Агенция „Митници”, [населено място] срещу решение № 89 от 03.06.2011 г. по гр. дело № 538/2010 г. на Апелативен съд – [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1760/2011 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в частта, образувана по касационна жалба на Агенция „Митници”, [населено място].
ОСЪЖДА Агенция „Митници” – [населено място] да заплати на В. Н. А. направените разноски в настоящето производство в размер на сумата 1000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 667 на Апелативен съд – [населено място], постановено в закрито заседание на 27.10.2011 г. по гр.д. № 538/2010 г.
Определението, с което касационната жалба на Агенция „Митници”, [населено място] се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване на определение № 667 на Апелативен съд – [населено място], постановено в закрито
заседание на 27.10.2011 г. по гр.д. № 538/2010 г. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: