Определение №234 от 12.4.2010 по ч.пр. дело №213/213 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 234
София, 12.04.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и десета година, в състав:
 
                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
                                     ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 213 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 пр. първо от ГПК.
Образувано е по жалбата на В. И. В. от гр. С. против разпореждане без номер от 6 юли 2009 г. на апелативния съд в гр. С., постановено по гр.д. № 1* по описа на същия съд за 2007 г., с което касационна жалба на частния жалбоподател вх. № 4* от 10 юни 2009 г. против решение № 418 от 8 май 2009 г., постановено по същото въззивно гражданско дело е била върната. В жалбата се сочи, че искането на съда за заплащане предварително на държавна такса за съдебното производство, както и да се плаща предварително на адвокат за приподписване на въззивните жалби, е незаконно, като частният жалбоподател е направил запитване по този случай до Министерството на правосъдието и с изрично писмо му е посочено, че по исковете по чл. 2 от ЗОДОВ е въведена проста държавна такса; частният жалбоподател моли за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба, защото е инвалид, а и присъдените средства ще бъдат използвани за обществени цели за борба с корупцията и неправомерните действия в държавните институции; указанието на ВКС за внасяне на 15 лева държавна такса е незаконосъобразно, защото дължимата такава според указанията на МП е 5 лева, които жалбоподателят внесъл; по поставения проблем в процеса Европейската комисия е открила процедура спрямо Република България.
Ответникът С. о. не дава отговор по реда на чл. 276 от ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че с молба от 29 юни 2009 г. частният жалбоподател не отстранил нередовностите на касационната жалба, поради което я върнал.
Налице е правен интерес от обжалване на атакуваното разпореждане, но частната жалба е просрочена.
С жалба вх. № 4* от 10 юни 2009 г. частният жалбоподател обжалвал решение на въззивния съд. С разпореждане от 17 юни 2009 г. въззивният съд констатирал, че частният жалбоподател не е представил изложение на основанията за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, както и че тя не е приподписана от адвокат и не е представено пълномощно за приподписването. Това разпореждане е съобщено лично на частния жалбоподател на 26 юни 2009 г. На 29 юни 2009 г. частният жалбоподател подал “жалба-втора”, с която сочи същите обстоятелства, както в настоящата частна жалба. След изтичането на срока за отстраняване на нередовностите, въззивният съд постановил атакуваното разпореждане. Съобщението за неговото постановяване е получено лично от частния жалбоподател на 21 юли 2009 г.
Частната жалба, по която се развива настоящото производство, е подадена във въззивния съд на 18 януари 2010 г., като изрично уточняване, че се атакува именно разпореждането от 6 юли 2009 г., е сторено в “жалба-седма” от 2 февруари 2010 г. Това уточнение пречи да се приеме, че всъщност частният жалбоподател атакува разпореждане от 14 декември 2009 г. на същия въззивен съд, с което е върната частна жалба с вх. № 6* от 27 юли 2009 г. против връщането на касационната му жалба вх. № 4* от 10 юни 2009 г. и в който случай частната му жалба от 18 януари 2010 г. би била подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, тъй като съобщението за това разпореждане е получено от частния жалбоподател на 16 януари 2010 г.
При получено съобщение за постановеното атакувано разпореждане на 21 юли 2009 г., срокът за подаване на частна жалба срещу него е изтекъл на 28 юли 2009 г. – вторник, присъствен ден. Подаването на частната жалба след посочената дата е в нарушение на изискването на чл. 275 ал. 1 от ГПК – частните жалби срещу определения/разпореждания на съда се подават в едноседмичен срок след съобщаването им. Затова съдът намира, че следва да я остави без разглеждане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. И. В. от гр. С. против разпореждане без номер от 6 юли 2009 г. на апелативния съд в гр. С., постановено по гр.д. № 1* по описа на същия съд за 2007 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните пред друг тричленен състав на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top