3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№234
Гр.София, 21.03.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 341 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 440/11.12.2009г., постановено по в.гр.д.№ 629/09г. от Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 31/04.03.2009г. по гр.д.№ 503/05г. на Павликенския районен съд за отхвърляне на иска на касаторите против [фирма], [населено място] за признаване за установено, че са собственици и за предаване на владението на недвижими имоти – сгради в имот пл.№ 1121, кв.1010 по плана на [населено място].
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за покупка- продажба от 27.12.1995г., сключен между [фирма] / преобразувано в [фирма], което впоследствие е прехвърлило търговското си предприятие на [фирма]/ и [фирма], е действителен. Договорът е сключен на основание § 10, ал.2 ЗППДОбП /отм./ и при условията на чл.18, ал.2 ПРУПСДП /отм./, като по силата на чл.18 ЗС прехвърлянето на правото на собственост се извършва с писмен договор, а нотариална форма не е необходима.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторите поставят идентични правни въпроси, само първият от които е обусловил решаващите изводи на въззивния съд: Необходима ли е нотариална форма като условие за действителност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, извършена по реда на чл.18, ал.2 ПРУПСДП/отм./ от еднолично търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е държавата? Сочат противоречие на въззивния акт с решения № 1305/16.07.2002г. по гр.д.№ 1373/01г. на ІV г.о. на ВКС и № 389/07.05.2009г. по гр.д.№ 32/09г. на ІV г.о. на ВКС.
В посочените решения, които не представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС, тъй като са постановени по реда на ГПК /отм./ и не попадат в хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че сключените договора за продажба са нищожни, но поради липса на решение на едноличния собственик на капитала по чл.18 ПРУПСДП /отм./- в първото решение, и неспазване на разпоредбата на чл.2, ал. ЗДС, като нормата на чл.18, ал.2 ПРУПСДП /отм./ не намирала приложение – във второто решение. Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в цитираните съдебни решения са релевирани доводи за нищожност на сделки, сключени при различна уредба на правилата за сключване на договорите. От друга страна, в Решение № 987/06.01.2010г. по гр.д.№ 3373/08г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че е придобито правото на собственост по договор, сключен след проведени преговори с потенциални купувачи /чл.18, ал.2 ПРУПСДП /отм./, въз основа на предварителна заповед на министъра на промишлеността, упражняващ правата на собственика в едноличното дружество, придобило имота съгласно чл.17а ЗППДОбП /отм./. В този смисъл е и решение № 374/05.03.1999г. по гр.д.№ 19/99г. на ВКС, ІV г.о. Цитираните решения са по аналогични спорове – преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество, в което правата на едноличния собственик на капитала – държавата се упражняват от съответния министър, разрешение за разпореждане с недвижимите имоти по реда на чл.18, ал.2 ПРУПСДП /отм./ и договор в писмена форма. Не е обосновано и приложното поле на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Законовите разпоредби, регулиращи отношенията, са ясни: Нормата на чл.18 ПРУПСДП /отм./ определя реда за разпореждане – чрез търг, конкурс и преговори с потенциални купувачи, като в първите два случая са издадени специални наредби, изрично изключващи нотариалната форма за прехвърляне на недвижими имоти, а в третата хипотеза – приложение намира общият закон – чл.18 ЗС /ред.към момента на сключване на сделката/.
Останалите правни въпроси не са коментирани от въззивния съд, като неотносими към спора, а и на същите е дадено разрешение в приложената от касаторите практика на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 440/11.12.2009г., постановено по в.гр.д.№ 629/09г. от Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.