О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
гр. София, 24.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 5677/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Н. У., подадена от пълномощника й адвокат А. С. срещу решението от 17.07.2015 г. по гр. дело № 5332/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ – д гражданско отделение.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. С. е на становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е потвърдил решение от 30.01.2014 г. по гр. дело № 50484/2012 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касаторката срещу [фирма], [населено място] и [фирма] искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за възстановяване електрозахранването в имот, апартамент № 30, находящ се в [населено място],[жк], бл. 12 , ет. 10. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не е установила качеството си на потребител на електрическа енергия на процесния имот, съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], [населено място]. С оглед тази фактическа констатация за липса на качество на потребител на ищцата поради това, че не е доказала в производството правото си на собственост върху процесния имот, а тъкмо обратното установено е било отчуждаването на този имот по отношение на нея е прието, че се е осъществила хипотезата на чл. 47, ал. 1 от цитираните ОУ за прекратяване продажбата на електрическа енергия. Направен е извод за липса на облигаторна връзка между ищцата и ответниците и е обоснована неоснователност на предявения иск.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът У. е поддържала за налично основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е поставила следните въпроси: „Допустимо ли е спор за материално право на собственост да бъде решаван не само по съдебен ред, но и от търговско дружество, клиенти на което търговско дружество са опонентите в същия спор?” ; „Ако с исковата молба правото на собственост е заявено на определено придобивно основание, допустимо ли е в хода на съдебното производство към това придобивно основание да бъде присъединено друго придобивно основание, в резултат на фактическо обстоятелство, възникнало в хода на същото съдебно производство или документ, създаден пак в хода на същото съдебно производство?” ; „Порочно ли е въззивното решение, ако въззивният съд е обявил обжалваното първоинстанционно решение за правилно, а първоинстанционният съд при разглеждане на делото е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила”. По отношение на този въпрос страната е пояснила, че СРС не съобщил на страните възприятията си върху собствеността на процесния имот, като така нарушил разпоредбата на чл. 155 ГПК, собствеността на процесния имот не била обявена от него като обстоятелство, което не се нуждае от доказване и в решението не бил обсъдил дори формално доводите на касатора. Поставен е следващ въпрос: „Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, при условията на чл. 272 ГПК, длъжен ли е да посочи към кои от мотивите на първоинстанционния съд препраща?” ; „Когато въззивният съд е препратил към мотивите на обжалваното решение, а първоинстанционният съд не е обсъдил възражения и доводи на страна по делото, това не означава ли, че и въззивният съд е отказал обсъждането на тези възражения и доводи?”. По всички въпроси, без третия и последния, по които не са сочени други доводи, касаторът У. лаконично е интерпретирала постановения съдебен акт.
С така депозираното приложение касаторът не обосновава приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият въпрос е формулиран в хипотеза, която не отговаря на извършените от съда и ответниците по иска процесуални действия. Съдът нито е коментирал, нито е разглеждал хипотеза, относима към допустимостта на спор за разрешаване на спор за собственост от търговското дружество – ответник по спора. Решаващите му мотиви съдържат изводи за наличието на облигаторна връзка между страните, както и условията за възникването й.
Вторият въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд. Представеният нотариален акт, както е уточнила страната – акт № 117 от 2013 г., който същата е третирала, като ново фактическо обстоятелство, възникнало в хода на съдебното производство е бил отменен с влязло в сила решение, факт оповестен от съда по реда на чл. 155 ГПК.
Третият въпрос съставлява оплакване за неправилност на акта, с оглед твърдените допуснати процесуални нарушения на състава на първоинстанционния съд. Въпросът се основава на неправилно преценени факти по делото, дотолкова доколкото изложените във въззивната жалба оплаквания за процесуални нарушения са отстранени в хода на въззивното производство чрез предприетите на 17.04.2015 г. от съставът на СГС процесуални действия – уведомяване на страните по чл. 155 ГПК относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот – за това, че с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ищцата върху имота и е заличен представения от нея констативен нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка. Така поставен въпросът не само не е релевантен, но и е въведен изцяло в контекста на оплаквания на страната за неправилност на процедирането на съда, което не се разглежда в настоящето производство.
Четвъртият въпрос не е релевантен с оглед неговата неопределеност. Прилагайки разпоредбата на чл. 272 ГПК въззивният съд е изложил свои собствени фактически и правни констатации, които определят неговата решаваща дейност и съответно формират решаващия мотив, спрямо който касаторът следва да постави въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, какъвто същият не е въвел.
Последният поставен въпрос е неконкретизиран, тъй като към него няма дори лаконично пояснение, кои възражения и доводи съдът не е обсъдил. С оглед това същият не може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Правният въпрос съставлява общо основание за касационно обжалване и неговата липса води до недопускане на такова само на това основание. Въпреки това в случая касаторът У. не е развила и никакви съображения по поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като се е задоволила да постави само въпроси, а както бе обосновано те съставляват общо основание, а не допълнителен критерий, чието съдържание е разяснено със задължителна практика – т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.07.2015 г. по гр. дело № 5332/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ – д гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: