О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 25.06.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2815/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.Р.И., срещу въззивно решение №75 от 05.03.2015г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 81/2015год., с което е потвърдено решение №620 от 17.12.2014г. по гр.д.№ 1570/2014г. на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение Районен съд [населено място] е признал за незаконно уволнението на Б. М. Д. от [населено място] от длъжността „водач мотокар” в цех „Разкроечен”, бригада „Гилотини и преси” в [фирма] и е отменил заповед № 57/23.05.2014г. на изп.директро на [фирма] като незаконосъобразна, възстановил е Б. М. Д. на заеманата до уволнението длъжност, осъдил е дружеството да му заплати сумата от 1750.31лв., представляваща обезщетение за времето, през което същият е останал без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 30.07.-27.10.2014г. на осн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.14г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част над уважения до пълния предявен размер от 3500.64лв. като неоснователен и недоказан, осъдил е дружеството да заплати на работника и разноски от 500лв. по делото, а на Г. да заплати сумата от 100лв. за вещо лице и 170.01лв. ДТ върху уважените искове и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Като такъв счита въпроса :” Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?” Позовава се на решение №445 от 02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ІV ГО, и на решение №443 от 25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ІV ГО, в които е прието, че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Обосновава наличието на противоречие с оплакването, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, както и всичките им доводи и възражения по делото, както и, че е допуснал процесуални нарушения като без основание не е допуснал събирането на посочени от него доказателства.
В изложението се твърди също, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие със задължителната за съдилищата практика. Като такъв счита въпроса :” Налице ли е начало на срока по чл.345, ал.1 от КТ само в случаите при получаване от работника/служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин за влязлото в сила решение за това?” Позовава се на решение №361 от 21.12.2012г. по гр.д.№105/2012г. на ВКС, ІІІ ГО; на решение №298 от 28.04.2009г. по гр.д.№3972/2008г. на ВКС, ІV ГО; на решение №179 от 26.05.2014г. по гр.д.№7263/2013г. на ВКС, ІV ГО; на решение №264 от 27.06.2011г. по гр.д.№1467/2010г. на ВКС, ІІІ ГО, и на решение №440 от 10.06.2010г. по гр.д.№537/2009г. на ВКС, ІV ГО, в които еднозначно е прието, че срокът по чл.345 КТ тече от получаване на уведомлението, изпратено от първоинстанционния съд след влизане в сила на решението, а когато такова не е изпратено или по несъмнен начин е установено, че работникът е узнал за влязлото в сила решение по друг начин в по-ранен момент, срокът тече от момента на узнаването.
Ответната страна Б. М. Д. в представен писмен отговор чрез адв.П., взема становище, че с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК касационната жалба е недопустима в частта, насочена срещу решението в частта на произнасянето по претенцията за обезщетение за принудителна безработица, както и , че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Взема становище и за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 500лв. съгласно приложени договор за правна помощ и списък на разноските.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба в частта, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която претенцията по чл.344, ал.1 вр. чл.225, ал.1 от КТ е отхвърлена над уважения до пълния предявен размер от 3500.64лв., е недопустима поради липса на правен интерес. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба в останалата й част е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. Неснователно е възражението на ответника по жалбата за недопустимост на касационното обжалване на решението в частта на произнасянето по претенцията с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК. При обективно съединяване на искове и наличие на съотношението обуславящ иск – обусловен иск, достъп до касационно обжалване се допуска по отношение на обусловения иск без оглед на ограничението по чл.280 ал.2 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са уважени, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на сключен между страните трудов договор № 109/02.09.2013г. ищецът е заемал длъжността „водач мотокар” в цех „Разкроечен”, бригада „Гилотини и преси” при ответното дружество, като със заповед № 182/14.12.13г. трудовите правоотношения са прекратени; че с решение № 192/17.04.2014г. по гр.д.№ 89/2014г. на Г., съдът е признал уволнението на работника с посочената заповед за незаконосъобразно и е отменил същата, като е възстановил работника на същата длъжност, както и че след влизане в сила на решението на 08.05.2014г., от Г. е изготвено съобщение, с което работникът е уведомен, че може да се върне на работа в двуседмичен срок от получаване на същото. Приел е за безспорно и това, че съобщението на Г. е връчено на Б. М. Д. на 24.07.2014г. и на 30.07.14г. когато се явил за да заеме отново длъжността, му е връчена заповед № 57/23.05.14г. с посочено правно основание чл.325, ал.1, т.2 КТ. С нея трудовото му правоотношение отново е прекратено поради „неявяване на лицето в срока по чл.345, ал.1 КТ , след решение на съда”. Заповедта е връчена лично на работника на посочената дата срещу подпис. За периода 30.07.- 27.10.2014г. Б. М. Д. е останал без работа, за което е определено и обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ в размер на 1750.31лв. съгласно заключение на изслушана СИЕ.
От правна страна съдът е посочил, че срокът по чл.345 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа и само ако не е изпратено такова съобщение – от момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа, а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. Изпращането на съобщение от съда е не само с цел да се уведоми работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл.345,ал.1 КТ, т.е да се установи по категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. С оглед данните по делото е приел, че в процесния случай е безспорно установено, че срокът е започнал да тече от момента на получаване на нарочното съобщение на съда и работникът е спазил този срок с личното си явяване. Счел е за несъстоятелни и недоказани твърденията на ответното дружество, че след като решението е влязло в законна сила на 08.05.14г., двуседмичния срок за постъпване на работа на работника е изтекъл на 22.05.14г., в който период същият не се е явил. В тази връзка е посочил, че твърдението на дружеството, че работникът е узнал за решението още преди 22.05.14г., тъй като е упълномощил защитник, снабдил се е с изпълнителен лист по влязлото в сила решение и е образувал изпълнително дело по което е получил плащане, освен че са недоказани в производството, са и ирелевантни за спора, тъй като от образуваното изпълнително дело по решението от 17.04.14г. относно обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ не може да се направи извод, че ищецът лично е узнал в по-ранен момент за влизане в сила на решението, защото решението в частта за присъденото обезщетение може да бъде предварително изпълнено.
Следва да бъде посочено, че видно от данните по делото твърденията на ответника, че срокът започва да тече от 08.05.2014г. и е изтекъл на 22.05.2014г.; че ищецът веднага е разбрал за влязлото в сила решение, тъй като е упълномощил защитник, снабдил се е с изпълнителен лист по влязлото в сила решение и е образувал изпълнително дело по което е получил плащане, са въведени с отговора на исковата молба като доказателствени искания не са направени. Същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание и не е направил доказателствени искания пред първостепенния съд. Искане за ангажиране на доказателства в подкрепа на тези си твърдения е релевирал за първи път с въззивната жалба, но с нарочно определение от 05.02.2015г. въззивният съд го е оставил без уважение като преклудирано с оглед нормата на чл.266 ГПК.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В първата част на изложението си същият развива доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението, които са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК и като такива са относими към и подлежат на преценка втората фаза на касационното производството, но не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. При отсъствие на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наведените допълнителни такива от касатора. Въпреки това следва да се посочи, че не е налице твърдяното противоречие с цитираните решение №445 от 02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ІV ГО, и решение №443 от 25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ІV ГО. При постановяване на атакуваното решение съдът чрез процесуалните си действия не се е отклонил от задължителната практика и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е отговорил и на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
На следващо място, поставеният в изложението въпрос : ” Налице ли е начало на срока по чл.345, ал.1 от КТ само в случаите при получаване от работника/служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин за влязлото в сила решение за това?”, е правно разрешен от въззивния съд и е обуславящ решаващите му изводи. Поради това същият представлява общо основание за достъп до касация. Не е налице обаче поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Правното разрешение на въззивния съд по поставения въпрос е идентично с това, дадено от съставите на ВКС с приложените от самия касатор актове. В настоящият случай обаче с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че по отношение на ищеца срокът по чл.345 КТ е започнал да тече от получаването на нарочното уведомление, изпратено му от районния съд, тъй като не е установено по делото същият да е узнал за влязлото в сила решение в по-ранен момент.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500лв. уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липса на правен интерес касационната жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адв.Р.И., срещу въззивно решение №75 от 05.03.2015г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 81/2015год. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №620 от 17.12.2014г. по гр.д.№ 1570/2014г. на Районен съд [населено място] В ЧАСТТА, с която предявеният от Б. М. Д. против [фирма] иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над уважения размер 1750.31лв. до пълния предявен размер от 3500.64лв., ведно със законната лихва върху нея от 30.09.14г. до окончателното й изплащане, И
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№2815/2015г. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №75 от 05.03.2015г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 81/2015год., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Б. М. Д. сумата 500лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
Определението в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: