3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 25.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 121/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 1612 от 17.12.2010 г. по т. д. № 175/2010 г. на П. апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за връщане на половината от внесената по сметка на П. апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.78, ал.9 от ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК като е приел, че само ищецът има право да иска връщане на половината от внесената по делото държавна такса в случай на приключване на делото със спогодба. Твърди, че с подаването на въззивна жалба ответникът – жалбоподател придобива процесуално качество, аналогично на това на ищеца в първоинстанционното производство, поради което също има право да иска и получи на основание чл.78, ал.9 от ГПК половината от внесената за въззивното обжалване държавна такса.
Ответникът [фирма] -[населено място] не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по т. д. № 175/2010 г. е образувано пред П. апелативен съд по въззивни жалби срещу постановеното от П. окръжен съд решение № 458 от 24.11.2008 г. по т. д. № 87/2009 г., подадени от [фирма] – ищец в първоинстанционното производство, и [фирма] – ответник в процеса. По делото е постановено въззивно решение № 386 от 31.03.2010 г., което е обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд от ответника [фирма].
След подаване на касационната жалба страните са сезирали П. апелативен съд с искане за обезсилване на въззивното решение на основание чл.249 от ГПК поради постигнато помежду им извънсъдебно споразумение. С определение № 1612 от 17.12.2010 г. П. апелативен съд е обезсилил въззивното решение и е прекратил производството по делото като е приел, че са налице предпоставките на чл.249 от ГПК предвид постигнатото от страните извънсъдебно споразумение по спорния предмет на делото. Със същото определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за връщане на половината от внесената за въззивното обжалване държавна такса на основание чл.78, ал.9 от ГПК по съображения, че предвидената в чл.78, ал.9 от ГПК възможност за връщане на половината от внесената държавна такса ползва само ищеца, не и ответника по делото.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и по съображения, различни от изложените от въззивния съд.
Според чл.78, ал.9 от ГПК, при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК визира като основание за връщане на внесената такса само съдебната спогодба по смисъла на чл.234 от ГПК, не и извънсъдебното споразумение между страните, с което чл.249 от ГПК свързва обезсилването на постановено по спора съдебно решение. Производството по т. д. № 175/2010 г. на П. апелативен съд не е приключило със съдебна спогодба, а с определение за прекратяване на делото поради извънсъдебно уреждане на спора между страните в процеса. Извънсъдебното споразумение не може да бъде приравнено на съдебна спогодба, поради което разпоредбата на чл.78, ал.9 от ГПК е неприложима към процесния случай и е безпредметно да се обсъжда дали правото да иска и получи половината от внесената по делото държавна такса принадлежи само на първоначалния ищец или и на ответника – жалбоподател във въззивното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1612 от 17.12.2010 г., постановено по т. д. № 175/2010 г. на П. апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за връщане на половината от внесената по сметка на П. апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване на основание чл.78, ал.9 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :