5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София,08.04.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 477/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 08.02.2012 г. по гр. д. № 3173/2009 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав решение № 483 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 559/2008 г., поправено и допълнено с протоколно решение от 30.10.2009 г., с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата 7 806 евро и сумата 500 лв. – обезщетение за забава върху първата сума за периода от 25.01.2004 г. до датата на исковата молба – 29.02.2008 г. Освен това, с оглед допуснато увеличение на цената на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с въззивното решение този иск е уважен допълнително за сумата 5 461 лв.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалвания акт по съображения, че съдът неоснователно е отказал да обсъди доказателствата във връзка с възражението на ответника по исковете за некачествено изпълнение на възложената работа, както и че неправилно е тълкувал клаузата на т.4.2. от процесния договор досежно условията за настъпване изискуемостта на вземането за възнаграждение. К. релевира изрично оплакване и за недопустимост на въззивното решение в частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата по допуснатото по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ увеличение на цената на същия.
Като значими за делото и обосноваващи допускане на касационното обжалване са посочени въпросите: 1. Допустимо ли е изменение на иска чрез увеличаването му пред въззивната инстанция в случаите, когато страната, направила искането за увеличаване, не е обжалвала първоинстанционното решение и 2. При неизпълнение от двете страни по договор за изработка и при допуснато обезпечение на едната страна, следва ли съдът да обсъди наведените от другата страна доводи за неизпълнение. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТРОСГК № 1/2000 г. на ВКС и решения, постановени по реда на отменения ГПК /решение № 260 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 261/2002 г. на ІV г. о; решение № 628 от 13.11.1995 г. по гр. д. № 436/1995 г. на 5-членен състав и решение № 1177 от 05.11.2007 г. по гр. д.№ 24182007 г. на І г. о./, а по отношение на втория въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 18.05.2012 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав решение № 483 от 08.06.2009 г. по гр. д. № 559/2008 г., поправено и допълнено с протоколно решение от 30.10.2009 г., въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за основателност и на двата предявени иска. Дължимостта на сумата 7 806 евро – неплатена част от възнаграждение по сключения между страните договор от 19.08.2003 г. за проектиране, производство, монтаж и узаконяване на асансьорни уредби – е обоснована с изпълнението на възложената работа от страна на ищцовото дружество, за което по надлежния ред са съставени два акта за техническо освидетелстване на Инспекция „Държавен технически надзор”, както и с факта, че същата е приета от възложителя. Обстоятелството, че при приемане на работата ответникът по исковете е направил възражение за некачествено изпълнение, е преценено от решаващия състав като неотносимо към спорния предмет, тъй като същото е предмет на изрично предявения от него насрещен иск, по който е образувано отделно дело. По тази причина не са обсъдени и представените във връзка с това възражение писмени доказателства. Освен това, съдът е взел предвид и влязлото в сила между страните решение по гр. д. № 3164/2005 г. на СГС, с което по предявен от [фирма], [населено място] частичен иск възложителят [фирма], [населено място] е осъден да заплати сумата 474 евро – част от неплатеното възнаграждение по процесния договор. С оглед уговорката по т. 4.2. от договора е направен извод за настъпила изискуемост на неплатения остатък от уговореното възнаграждение на датата 25.01.2004 г. /при отчитане на авансовото плащане на сумата 7 200 евро и присъдената сума по частичния иск 474 евро/. Поради основателността на главния иск, за основателна е преценена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 25.01.2004 г. до датата на завеждане на исковата молба – 29.02.2008 г. в общ размер на 5 961 лв., от която 500 лв. са присъдени с първоинстанционното решение, а 5 461 лв. – са присъдени с въззивното решение след допуснато в хода на въззивното производство увеличение цената на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, счетено от решаващия състав за допустимо съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Безспорно, въпросът, свързан с допустимостта да бъде направено увеличение на цената на иска във въззивното производство, е от значение за изхода на правния спор и по-конкретно – за допустимостта на обжалвания акт по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. Независимо от това, обаче, същият не може да обоснове допускане на касационен контрол, тъй като не е решен в противоречие с ТРОСГК № 1/2000 г на ВКС. В т. 9 от посоченото тълкувателно решение изрично е предвидена възможността пред въззивната инстанция да бъде допуснато увеличение цената на иска по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, тъй като е прието, че: При увеличение на иска се предявява нов допълнителен иск към първоначално предявения относно част от същото спорно право, която не е била предявена с първоначалния, т. е. последният имплицитно се съдържа в допълнително предявения; Тези промени в петитума на иска, при които се запазва първоначално предявеният иск като предмет на делото, могат да бъдат допуснати пред въззивната инстанция, която ще се произнесе с решението си по тях, без с това да се нарушава редът за разглеждане на спора в две инстанции по същество; С това се избягва преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по отношение на непредявената част от същото спорно право когато искът не е заявен като частичен, респ. постига се процесуална икономия от водене на нов процес, съобразяват се новонастъпили факти, съгласно чл. 188, ал. З ГПК /отм./.
Неоснователно е твърдението на касатора и за противоречие на въззивния акт с цитираната от него казуална практика на ВКС. Такова противоречие отсъства, тъй като не е налице идентичност на разгледаните случаи. В приложените три решения е налице влязло в сила първоинстанционно решение за отхвърлената част от предявения иск поради необжалването му от ищеца, докато в настоящата хипотеза и двата обективно съединени иска са уважени за пълния предявен размер, поради което за ищеца липсва правен интерес от обжалване на първоинстанционния акт. И тъй като същият е обжалван изцяло от ответната страна, то висящността на спора се е запазила и пред въззивната инстанция, от което именно произтича и възможността за увеличаване на цената на иска.
По отношение на втория поставен въпрос, настоящият състав намира, че същият не е обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Становището на въззивната инстанция, че не следва да обсъжда доказателствата, относими към качеството на изпълнената работа, е аргументирано единствено с наличието на висящо между страните исково производство, чиито предмет са именно претенциите на ответника на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Съдът не е отрекъл принципно необходимостта, при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да бъде извършена преценка за надлежното изпълнение на задълженията и на двете страни по договора за изработка, но е отчел спецификата на настоящия случай, изразяваща се в наличието на отделен правен спор по въпроса за качеството на изпълнената работа. Доколкото е напълно ирелевантно за спора, в мотивите на обжалвания акт изобщо не е обсъждано допуснатото в полза на ищеца обезпечение на исковете. Ето защо, този въпрос не може да бъде определен като значим за делото и поради това не подлежи на обсъждане поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Още повече, че същото не е налице, тъй като касаторът не е посочил нито конкретна правна норма, която, според него, се прилага или тълкува неправилно, нито в какво се изразява твърдяната „реална опасност от заобикаляне на закона”.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото и предвид изрично направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, на същия следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на сумата 2 000 лв., чието плащане е отразено в същия договор.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 08.02.2012 г. по гр. д. № 3173/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на “ [фирма], [населено място] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 2 000 /две хиляди/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: