О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
С. 14.09.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3141 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.307 ал.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от М. Х. М. от [населено място], [община] молба за отмяна с вх.№ 3992 от 3.11.2015г. на решение № 244 от 30.09.2014г. по гр.д. № 51/2012г. на Районен съд Севлиево, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД с цена 2 600лв. срещу М. Г. Т., Е. С. Т. и С. С. Т., тримата като законни наследници и правоприемници на първоначалния ответник С. И. Т. като неоснователен и недоказан.
Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 16.12.2014г. с постановяване на потвърдителния въззивен акт, който с оглед цената на иска е окончателен.
Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, като посоченото „ново обстоятелство” е постановено на 18.11.2014г. постановление за отказ за образуване на наказателно производство /по преписка, образувана по искане на настоящия молител/, в което се съдържало твърдение, че М. Х. М. не е бил информиран от купувача на имота относно факта за продажбата на същия. Счита, че това обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото, защото едва от момента, в който е научил, че имота е продаден и е поканен да го напусне, за него можело да се приеме, че го владее без правно основание.
Молителят прилага постановлението от 18.11.2014г., в края на което се съдържа отбелязване, че то му е връчено на 3.02.2015г. /т.е. това е датата, на която е научил за новото обстоятелство/.
Срещу подадената молба за отмяна не е постъпил писмен отговор.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Настоящият молител е бил ползвател на имот, собственост на трето лице, с което е твърдял, че има сключен договор за аренда от 25.01.2005г. за срок от пет години. Собственикът е продал имота на 17.03.2010г. на ответника по делото, срещу когото ищецът е предявил иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за стойността на подобренията, които е твърдял, че е направил в същия и с които стойността му се е увеличила. Този иск – с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска – е бил отхвърлен – с изложени мотиви за липса на ангажирани доказателства за наличие на увеличена стойността на имота /вследствие „присъствието и дейността на ищеца” според заключението на приетата експертиза/, както и липса на установено правно основание за ползване на имота от страна на ищеца. Правните изводи на съда са, че сключеният през 2005г. договор не отговаря на изискванията нито договор за аренда, нито договор за наем. Квалифицирал го е като договор за заем за послужване и е счел, че не е основание за задържане на имота, след извършената през 2010г. продажба в полза на ответника по делото. За последния – съдът е приел, че е бил лишен от настоящия молител от възможността да ползва имота си /след продажбата/ и че при положение, че веднъж е заплатил продажната цена – има правото да го ползва, а не от него повторно да се иска плащане.
Настоящата молба за отмяна се основава на твърдяно от молителя ново обстоятелство, за установяването на което представя Постановление от 18.11.2014г. за отказ за образуване на наказателно производство за извършено на 4.10.2014г. престъпление от общ характер /заплаха за убийство по чл.114 ал.3 вр.ал.1 НК или нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди по чл.131 ал.1 т.12 НК/. Според молителя от това Постановление следва отрицателния факт, че той не е бил информиран от купувача на имота относно факта за продажбата на същия.
Имайки пред вид така изложените факти и нормата на чл.307 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд, намира, че в настоящето производство следва да прецени единствено допустимостта на подадената молба за отмяна – дали е подадена от лице с правен интерес, дали е спазен преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК и дали е посочено конкретно основание от изчерпателно изброените в чл.303 ГПК.
Имайки пред вид така посочените критерии, молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, поради просрочие. Съображенията са следните:
Молбата за отмяна е подадена на 3.11.2015г.
Датата, на която на молителя е станало известно посоченото от него като ново обстоятелство е 3.02.2015г., когато видно от съдържащото се в постановлението отбелязване, че той е получил същото лично от деловодител на Районна прокуратура”.
Следователно преклузивният тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, в който молителят е имал право да подаде молба за отмяна, обоснована с така посоченото от него ново обстоятелство, не е спазен. Депозирането на молбата в посочения срок е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока я прави процесуално недопустима и има за последица невъзможност за нейното разглеждане по същество.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане подадената от М. Х. М. от [населено място], [община] молба за отмяна с вх.№ 3992 от 4.11.2015г. на решение № 244 от 30.09.2014г. по гр.д.№ 51/2012г. на Районен съд Севлиево поради просрочие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщаването, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: