О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
София, 23.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1092 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Т. З. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. И, против въззивното решение № 310 от 16 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 2* от 26 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г. в частта му, с която на съпругата Ж е предоставено ползването на семейното жилище в ж.к. “В” бл. 215, вх. 1, ет. 8, ап. 32 и вместо него на съпругата е предоставено семейното жилище в гр. В., ул. “. № 22, ет. 1, ап. 1 за срок от две години от влизането на решението в сила в тази част.
Подадена е и касационна жалба от Ж. Д. Г. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. Т, срещу същото решение, но в частта му, с която семейното жилище е предоставено за ползване от Г. само за срок от две години.
В жалбата на З. З. се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото ответницата сама е отказала да живее със съпруга си в едно жилище, а там са били допуснати от близки на касатора; интересите на детето налагат то да не попада в нова и непозната обстановка и то без помощта на родителите на ответницата; ответницата е изтеглила достатъчно пари до 2007 г. и притежава достатъчно средства, за да се установи да живее самостоятелно с детето си; касаторът е направил искане за предоставяне на семейното жилище; не са обсъдени всички доказателства по делото и е даден превес само на сведенията на един свидетел; без да е налице определение по чл. 114 от ГПК (отм.) ответницата е изслушана от въззивния съд; делото е неизяснено от фактическа страна. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК, като са възпроизведени същите съображения, както в самата касационна жалба. Представят се решение на ВКС и решение на окръжен съд.
В жалбата на Ж. Г. се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото съдът е предоставил жилището само за срок от две години, вместо както е обичайно до навършване на пълнолетие на детето. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че е налице основание за допускане до касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т.1, 2 и 3 от ГПК по въпроса за срока, за който се предоставя ползването на семейното жилище. Представя се решение на районен съд.
Ответницата-касатор Ж. Г. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Т, в отговор на жалбата на З. З. по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, защото касаторът не е посочил с какво решението противоречи на посочените постановления и тълкувателни решения на ВС, както и какво е противоречието с представеното решение на окръжен съд; жалбата е и неоснователна.
Ищецът-касатор З. З. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. И, в отговор на жалбата на З. З. по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за липса на основание за допускане на атакуваното решение до касационен контрол, защото липсват оплаквания за пороците на решението; спорно е кое е семейното жилище; решението на районен съд е взето при съвсем различна фактическа обстановка.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и са процесуално допустими.
С решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че според събраните доказателства семейното жилище е това на ул. “П” – ищецът сам го е посочил в исковата молба, а след отиването на съпругата в дома на родителите си, съпругът само е идвал в тяхното жилище, но семейството не се е установило да живее в кв. “В”; фактическата раздяла е настъпила в жилището на ул. “., а напускането му на една от страните по спора не съставлява отказ от него след развода; съпругата няма друго жилище и се е настанила при родителите си, в чието жилище няма достатъчна площ; съпругът понастоящем живее в Германия, а и не е доказано, че жилището е било обитавано в едно домакинство заедно с родителите на съпруга; ползването на жилището се предоставя за две години, защото за този срок съпругата ще има възможност да устрои битово себе си и детето си.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Според правилата на действащия съдопроизводствен ред, предпоставка за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд съобразно критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. В това производство касационният съд има възможност само да уточни въпроса. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
Макар и подробно, представеното от касатора З. изложение не успява да изпълни функцията си да постави проблем, който да следва да бъде съобразяван с критериите на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Касаторът сочи като основание за допускане до касационен контрол това по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 от ГПК. Касаторът не е посочил въпрос, чието разрешаване да е сторено в нарушение на практиката на ВКС. Ако касаторът обаче твърди, че въззивният съд неправилно е преценил конкретното жилище като семейно, то въззивният съд е изградил изводите си напълно в съответствие с приетото в ППВС 12/71 г., защото жилището на ул. “. е именно това жилище, с напускането на което е започнала фактическата раздяла между страните. Жилището е предоставено за ползване от семейството от родителите на касатора, но липсват каквито и да е данни в подкрепа на твърдението, че родителите обитават същото жилище. Ако касаторът задава въпроса в интерес на детето ли е да се премести да живее в друго жилище, в което не е живяло до сега, то този въпрос не е разрешен в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Интересът на детето преди всичко налага то да бъде отглеждано в среда, която да е снабдена с необходимите условия за живот и да осигурява спокойствие и която да е благоприятна за здравето и психическото му развитие. При установено по делото пренаселяване на апартамента на родителите на съпругата, то отглеждането на детето в бившето семейно жилище е несъмнено в негов интерес, независимо, че ще бъде в непознато жилище. Разрешаването на въпроса с интереса на детето не е сторено и в противоречие с представеното решение на ВКС, защото обстоятелствата по решение № 925 по гр.д. № 790 по описа на ІІ ГО на ВКС са различни. По същата причина не е налице и противоречие с решение по гр.д. № 559 от 2004 г. на окръжния съд в гр. В., защото майката в този случай е напуснала заедно с детето населеното място. Затова е неоснователно искането за допускане на касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Останалите оплаквания са такива по съществото на спора и могат да бъдат разглеждани едва при евентуалното допускане на решението до касационен контрол. Оплакванията за нарушаване на съдопроизводството пък не са формулирани по начин, който да позволява на касационния съд да определи по кое основание на чл. 280 ал. 1 от ГПК се иска допускането до касационен контрол. На последно място по тази жалба следва да се отбележи, че липсата на поставен въпрос, по който да липсва съдебна практика, или установена неправилна съдебна практика, от която следва да се отстъпи или измени, или осъвремени, препятства и касационното разглеждане на делото на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Не следва да се допусне до касационен контрол и жалбата на Ж. Г. По поставения въпрос представеното съдебно решение не обосновава противоречиво разрешаване от съдилищата. Това е така, защото с решение № 22 по бр.д. № 526 по описа на районния съд в гр. П. за 2007 г. е разрешен спор при коренно различна фактическа обстановка. Освен това на касационния съд в настоящия състав не е известна постоянна практика на съдилищата, според която при хипотезата на чл. 107 ал. 4 от Семейния кодекс (отм.) жилището, собственост на близки на другия съпруг, съдът задължително да го предоставя за срок до навършване на пълнолетието на детето. За всеки отделен случай съдът, предвид конкретните обстоятелства по спора, определя срок, за който това ограничаване на упражняването на правото на собственост да се наложи върху близките.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 310 от 16 март 2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: