О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 11.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 6559/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. о., представлявано от процесуален представител старши юрисконсулт М. М., срещу решение от 18.07.2013 г. по гр.д.№333/2013 г. на окръжен съд-Шумен.
Ответникът по касационната жалба П. В. П., чрез пълномощника си адв. С. С., в писмен отговор приложен по делото, я оспорва.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е отменено решение от № 307/10.04.2013 г. по гр.д.№2151/2012 г.на районен съд-Шумен за отхвърляне на иска и вместо него е постановено осъждане на касатора да заплати на ответника по касационната жалба, на основание чл. 49 ЗЗД сумата 19 618,56 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното месечно възнаграждение и получаваната пенсия за периода 08.2009 г.-03.2012 г. , ведно със законната лихва от 03.07.2012 г.-датата на предявяване на иска; на основание чл.86 ЗЗД е присъдена сумата 3 144,02 лв. законна лихва върху главницата за периода от 31.08.2009 г.-03.07.2012 г.,разноски по делото за двете инстанции в размер на 1575 лв. и дължимата държавна такса. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е приел, че ищецът като кадрови военнослужащ,при изпълнение на поставена задача на 10.08.1999 г. претърпял злополука, при която получил наранявания в областта на главата,гръбнака и гръдния кош. С влязло в сила решение по предходно гр.д.№681/2003 г. на окръжен съд-Шумен, на основание чл. 49 ЗЗД, му е присъдено обезщетение за имуществени вреди за разликата между получаваното трудово възнаграждение и отпуснатата пенсия до м.01.2006 г., а с влязло в сила решение по гр.д.№2712/2009 г. на районен съд-Шумен, му е присъдено обезщетение до м.06.2009 г. С ЕР №664/14.04.2009 г. на ТЕЛК му е призната 85% нетрудоспособност за срок до 01.04.2012 г. за причинените травматични увреждания и развито тревожно-депресивно разстройство. Размерът на причинените имуществени вреди за новия период и дължимата лихва е установен от заключението наназначената съдебно-счетоводна експертиза.Въззивният съд е направил е извод,че неправилно първоинстанционният съд е счел,че началото на давностния срок започва да тече от злополуката и искът е погасен по давност.Приел е,че началото на давностния срок започва от датата на постановяване на новото ЕР на ТЕЛК, с който му е определен следващ период на нетрудоспособност и това се отнася за всеки нов период на преосвидетелстване, представляващо нов правопораждащ факт,
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Поставя следния материалноправен въпрос: при положение,че съдебната практика е противоречива по отношение на момента от който започва да тече погасителна давност при вземания от непозволено увреждане за пропуснати доходи вследствие трудова злополука, от коя дата тече давността за търсенето на вземанията по съдебен ред- от датата на непозволеното увреждане, съответно откриване на причинителя на увлеждането, или от датата на последното постановено решение на ТЕЛК.Не излага доводи във връзка с обосноваване на допълнителните основания,единствено посочва,че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата и попада в обсега на чл.280 ал.1 т.3 ГПК..
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Със сега действащия ГПК то е уредено като селективно, а не задължително. Задължение на касатора е да обоснове интереса от него, формулирайки материалноправен или процесуалноправен въпрос.Според разясненията, дадени с ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ОСГТК- т.1 , той трябва да е включен в предмета на спора , да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт , за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Проявлението на поставения въпрос следва да бъде обосновано в изчерпателно изброените хипотези по чл.280 ал.1 ГПК, представляващи допълнителни основания за допустимост –да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван е противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Посочените общи и допълнителни основания са обуславящи за преценката дали следва да се допусне касационно обжалване. Изведеният от касатора въпрос е релевантен, тъй като обуславя решаващите правни изводи на въззивния съд.Следва да се приеме,че с формулирането му е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, но не са налице специфичните основания за това. Поддържаните допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не са доказани.За обосноваването им не са изложени никакви аргументи. За да е налице допълнителното основание по т.2 касаторът следва да представи влезли в сила решения , които да съдържат противоречиви разрешения по изведения въпрос и да изложи аргументи в какво се състоят различията в тях, което не е сторено. По поставения въпрос задължителната съдебна практика е консолидирана,като е прието,че началото на срока за погасителна давност започва от датата на ЕР на ТЕЛК, с което е определен нов период на нетрудоспособност на пострадалия. При всяко последващо решение на ТЕЛК, независимо дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние, новото преосвидетелствуване за определен период, съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който за работника възниква право на иск за вземане за вреди за този период. Не е доказано и допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не е изложил доводи в тази насока, в съответствие с разясненията в цитираното ТР № –т.4.Това основание е налице, когато поставеният въпрос е свързан с наличието на неправилна практика, или съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството, или при липсата на съдебна практика .Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде преодоляна в поддържаната от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Необосноваването на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК има за резултат недопускане на касационно обжалване .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 191/18.07.2013 г. по гр.д.№333/2013 г. на окръжен съд-Шумен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: