3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№235
С., 12.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 3578 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. И. К.-Ф. против определение № 603 от 15.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 455 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І състав, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по частна жалба вх. № 119427/16.11.2012 г. и допълнителна частна жалба вх. № 120074/19.11.2012 г. на Л. И. К.-Ф. срещу определение от 12.11.2012 г. по гр.д. № 4554/2006 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника Н. М. Ф. на основание чл.119, ал.2 ГПК-отм.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, като се обосновава, че за жалбоподателя е налице правен интерес да атакува определението за прекратяване на делото по отношение на Н. Ф. поради отказ от иска спрямо него, вместо делото да се прекрати изцяло, поради неизпълнение на задълженията на ищцата до посочи имената и адресите на правоприемниците на починалата страна.
Ответникът по частната жалба В. А. К. счита, че същата е процесуално недопустима, евентуално – неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1 ГПК и страната, инициирала прекратеното производство има правен интерес да го обжалва съгласно чл.274, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение съдът е съобразил, че срещу съпрузите Л. И. К.-Ф. и Н. М. Ф. като солидарни длъжници е предявен иск за обезщетение в общ размер на 25 000 лв. В хода на процеса е починал Н. М. Ф. и със смъртта му е прекратена и бездяловата съпружеска имуществена общност на ответниците по отношение на задълженията им към трети лица и е заличена фигурата на задължителното другарство, съществувала между двамата първоначални ответници, т.е. между Л. И. К.-Ф. и евентуално съществуващите наследници на Н. М. Ф. няма да е налице задължително другарство по делото, като трябва да се конституират нови лица на страната на ответника. Определението на Софийски градски съд е постановено въз основа на заявен отказ на ищеца от исковете й спрямо ответника Н. М. Ф., с което ищецът не само е десезирал съда със спора с този ответник, но се е отказала от и от възможността да предяви исковете против него и в бъдеще, като този отказ от исковете съвпада със загубата на процесуална правоспособност на ответника Н. М. Ф.. При тези данни е направен е извод, че за Л. И. К.-Ф. не е налице правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, с което е постановено прекратяване на производството по отношение на бившия й съпруг, поради заявен отказ от исковете срещу него.
Изводът на апелативния съд за процесуална недопустимост на жалба, тъй като Л. И. К.-Ф. не е легитимирана да обжалва определението за прекратяване на делото по отношение на друг ответник, спрямо когото е заявен отказ от исковете, по същество е правилен /независимо от неправилните мотиви, че солидарните облигационни задължения на съпрузите се включват в бездяловата съпружеска имуществена общност и обуславят процесуалната фигура на задължителното другарство/. Основен принцип в гражданския процес е този на диспозитивното начало, уреден в чл.6 ГПК и намиращ проявление в редица норми на исковия процес, вкл. и чл.233 ГПК. Ищецът, с предявяването на иска определя неговото основание и вида на търсената защита, както и ответните страни, като във всеки един момент от висящността на процеса по своя воля може да десезира съда от разглеждането на предявения иск. Когато десезирането се извършва чрез отказ от иска то процесуалното отношение се развива само между ищеца и съда, поради което и прекратителното определение по чл.119, ал.2 ГПК-отм. може да бъде обжалвано само от ищеца, но не и от ответник, независимо дали производството спрямо него се прекратява или продължава.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 603 от 15.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 455 по описа за 2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: