О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№235
гр.София, 14.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1638/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу въззивното решение № 163 от 05.10.2012 год. по в.гр.дело № 323/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решението от 08.03.2012 го. по гр.дело № 918/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците по предявения иск/сега касатори/ [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и К. И. Д., че ищецът [фирма], [населено място] е собственик на недвижим имот в [населено място], [улица], съставляващ дворно място с площ от * кв.м., ПИ № * по кадастралната карта на града, ведно с построената в същото бензиностанция с две колонки и модулна газстанция, състояща се от сграда със застроена площ * кв.м. и козирки с площ, съответно * кв.м. за бензиностанцията и * кв.м. за газстанцията, както и всички трайно прикрепени върху терена съоръжения и подобрения, включително четири броя вкопани цистерни за течни горива от * куб.м. всяка една и една вкопана цистерна за пропан-бутан с обем * куб.м.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 5762 от 14.11.2012 год. с оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а) необходимост от произнасяне по допустимостта на иска, с оглед погрешно определена в първата инстанция цена на иска и липсата на правен интерес; б) противоречие със закона на извода на въззивния съд, че купувачът при публична продан придобива собствеността от деня на постановлението за възлагане, когато настъпва вещноправния ефект, а последващата отмяна на постановлението води до отпадане с обратна сила на придобитото чрез възлагането право; в) вписаните върху имота възбрани са разглеждани като забрани без оглед на обективните и субективните предели на тяхното действие, а именно: досежно размера и лицата, на които са противопоставими. К. се позовава на решение № 1019 от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. на ВС, ІV г.о.
Касационна жалба вх.№ 5806 от 14.11.2012 год. е подадена от [фирма], [населено място], в която се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а) противоречие с тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК на ВС по въпроса дали е настъпило перемиране на изпълнително дело № 179/2006 год. по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя за времето от 14.09.2006 год. до 14.09.2008 год.; б) липса на съдебна практика по въпроса: може ли да бъдат противопоставени на купувача по Закона за особените залози права на собственост, придобити от публична продан по реда на ГПК и предхождащи възбрани, вписани в рамките на изпълнителното производство по ГПК с оглед разпоредбата на чл.37, ал.4 З..
Касационна жалба с вх.№ 6021 от 28.11.2012 год. е подадена от К. И. Д. с оплаквания за недопустимост на въззивното решение и евентуално за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат:а) необходимост от произнасяне по допустимостта на иска с оглед погрешно определена в първата инстанция цена на иска и липса на правен интерес от установителен иск за собственост, с позоваване на решение № 1019 от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. на ВС, ІV г.о.б) противоречие със закона по въпроса дали купувачът при публична продан придобива собствеността от деня на постановлението за възлагане или от момента на влизането му в сила – необходимост от произнасяне по приложението на чл.496 ГПК предвид законодателната промяна в текста /ДВ, бр.49 от 2012 год./; в) противоречие със закона по въпроса за вписаните върху имота възбрани, които според касатора са били разглеждани като забрани, без оглед на обективните и субективните предели на тяхното действие, а именно: досежно размера и лицата на които са противопоставими; г) допустими ли са съдебно-изпълнителни действия, извършени след перемиране на изпълнителното дело – позоваване на тълкувателно решение № 47/1965 год. на ОСГК на ВС.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че предявения иск и постановеното по него решение са допустими. Посочено е, че правният интерес от установяването произтича от правни действия, с които ответниците отричат правото на собственост на ищеца: предприемане на действия по принудително изпълнение – изп.дело № 233/2010 год.; продажба на имота като част от търговското предприятие на [фирма]-от К. И. Д. като заложен кредитор – на [фирма]. Според въззивния съд, първата инстанция правилно е изяснила фактическата обстановка по делото, като е проследила хронологично разпоредителите сделки с процесния имот – след отчуждаването му от длъжниците по изп.дело № 179/2006 год. в полза на сина им К. Д.. В първоинстанционното решение е прието за установено, че процесното дворно място от * кв.м. – ПИ № * по КК на [населено място], ведно с построените в него бензиностанция с две колонки и модулна газстанция, е обект на изпълнение по изп.дело № 179/2006 год. на ЧСИ № 737 Л.Т., образувано по молба на [фирма], [населено място] срещу съпрузите И. К. Д. и Е. Д. Д. за парични вземания по изпълнителни листи от 26.07.2005 год., 16.09.2008 год. и от 06.08.2008 год., издадени в изпълнение на решения по т.гр.дело № 17/2003 год. на Добричкия окръжен съд. Прието е за установено по-нататък, че длъжниците по изп.дело № 179/2006 год. са продали имота на своя син К. И. Д. с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., след като върху целия имот и по отношение на двамата длъжници са били вписани съобразно чл.452, ал.2 във връзка с чл.401 ГПК две обезпечителни възбрани – № 34 от 29.11.2002 год., наложена по гр.дело № 375/2002 год. на РС-Балчик и № 37 от 16.10.2003 год. – по т.гр.дело № 17/2003 год. на ОС-Добрич. Установено е, че имотът е изнесен на публична продан, проведена от 12.01.2009 год. до 12.02.2009 год., като с постановление за възлагане от 17.02.2009 год. [фирма], [населено място] е било обявено за купувач. Постановлението е било обжалвано от длъжниците и от третото лице К. И. Д. и е влязло в сила на 16.06.2010 год., а е било вписано на 26.08.2010 год. За периода от издаване на постановлението за възлагане до влизането му в сила били извършени разпоредителни и други правни действия от и в полза на настоящите касатори/ответници по иска/. С договор за покупко-продажба от 29.12.2009 год. К. И. Д. продал имота на [фирма], [населено място] за сумата 72 065,50 лева която сума следвало да бъде заплатена от дружеството-купувач в седмодневен срок след отправена от продавача писмена покана. Страните по тази сделка уговорили предаване на владението в срок до 04.01.2010 год., а за обезпечаване вземането на продавача за цената по договора, с договор от 30.04.2010 год. купувачът учредил в полза на продавача особен залог върху търговското си предприятие, като отделен актив от което изрично бил посочен процесния имот. Залогът бил вписан на 11.05.2010 год. в Централния регистър на особените залози, а в търговския регистър на 19.05.2010 год. На 21.05.2010 год. в Централния регистър било вписано и пристъпване към изпълнение върху заложеното търговско предприятие. С договор от 01.06.2010 год. с нотариална заверка на подписите К. И. Д. в качеството си на заложен кредитор, продал на [фирма], [населено място] търговското предприятие на [фирма], [населено място], като в договора било упоменато, че включва и процесния имот. Установено е по-нататък, че на 14.01.2010 год. [фирма], [населено място] се е снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2/2010 год. на РС-Балчик срещу К. И. Д. за предаване владението на процесния имот, упражнявано от ищеца по делото. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № 233/2010 год. на ЧСИ Сл.С., като изпълнителните действия по молба на [фирма] от 03.11.2010 год. били възложени на ЧСИ Н.Ж. и продължават по изп.дело № 423 на същия съдебен изпълнител. Безспорно е по делото и че с влязло в сила на 24.11.2011 год. решение по гр.дело № 21/2010 год. на Генералтошевския районен съд е бил отхвърлен предявения от К. И. Д. на 30.12.2008 год. срещу страните по изп.дело № 179/2006 год. на ЧСИ Л.Т., иск за установяване,че имотът, предмет на изпълнение по същото дело, не е собственост на длъжниците И. Д. и Е. Д..
При тази фактическа обстановка въззивният съд е възприел изцяло изложените в първоинстанционното решение мотиви и извода за основателност на предявените искове. Посочено е, че продажбата на имота от длъжниците по изп.дело № 179/2006 год. в полза на техния син е извършена след ограничаване на правото им да се разпореждат с него с вписаните две обезпечителни възбрани, а с влязлото в сила решение по гр.дело № 21/2010 год. на Г. е установено, че са налице условията за принудително изпълнение върху имота съгласно чл.452 и чл.453 ГПК. Апелативният съд е приел, че предвид охранителната функция на вписаната възбрана, всички извършени след вписването разпоредителни сделки са непротивопоставими на собственика.
По касационна жалба вх.№ 5762 от 14.11.2012 год. на [фирма], [населено място]
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ. определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното решение разрешение.
Липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
К. се позовава на решение № 1019 от 10.05.1996 год. по гр.дело № 519/1995 год. на ВС, ІV г.о. във връзка с оплакването, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо него, след като такъв иск вече е бил предявен спрямо последния приобретател на имота. Цитираното решение на ВС, ІV г.о. е изцяло неотносимо към настоящия случай. Според решението, недопустимо е предявяване на установителен иск, когато ищецът може да предяви осъдителен иск. Или с решението се приема, че спрямо права, които могат да бъдат предмет на осъдителен иск, установителният иск е субсидиарна форма за защита, която влиза в действие, когато осъдителният иск е недопустим.
Не е обоснована и вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо и с оглед твърденията, че апелативният съд не е съобразил и обсъдил цената на иска. Според касатора, цената на иска не е тази, която е била посочена в удостоверението за данъчна оценка – 45 397,75 лева, а тази, която е платена на публичната продан – 395 720 лева. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая, този въпрос е бил разрешен окончателно преди първото заседание в първоинстанционния съд и не е подлежал на преразглеждане, като Добричкият окръжен съд се е произнесъл с определението по чл.140 ГПК от 07.02.2011 год. и е приел, че цената на иска е определена съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, а внесената държавна такса е определена съгласно разпоредбата на чл.71, ал.2 ГПК.
Както се посочи, апелативният съд изцяло е възприел изложените в мотивите към първоинстанционното решение правни изводи, в т.ч. и този, че вещнопрехвърлителното действие на публичната продан съгласно чл.496, ал.2 ГПК/в редакцията до 29.06.2012 год./ настъпва в деня на издаване на постановлението за възлагане, дори то да е било обжалвано, като евентуалната последваща отмяна на възлагателното постановление във връзка с неговото обжалване би довела до отпадане с обратна сила на придобитото от купувача право. В случая, постановлението за възлагане от 17.02.2009 год. е било обжалвано, като е потвърдено от Варненския апелативен съд с определение № 304 от 16.06.2010 год. по ч.гр.дело № 288/2010 год. и е влязло в сила на същата дата. Разпоредбата на чл.496, ал.2 ГПК/в редакцията й до 29.06.2012 год./ беше идентична с чл.384, ал.2 ГПК/отм./, при което практиката на Върховния съд/срвн., решение № 1143/1960 год., І г.о./ приемаше, че кредиторът придобива права от деня на възлагателното постановление, ако същото не бъде отменено и влезе в сила, но не от датата на влизането му в сила. Ето защо, не би могло да се приеме, че са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК не би допринесло за развитието на правото, свързано с приложението на чл.496, ал.2 ГПК, както с оглед споменатата практика на ВС, така и с оглед законодателната промяна /ДВ, бр.49 от 29.06.2012 год./, съобразно която купувачът придобива правата върху имота от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане.
Последният въпрос/т.3/ от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по своята същност е общо формулирано оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Твърдението, че „…вписаните върху имота възбрани са били разглеждани като забрани, без оглед на обективните и субективните предели на тяхното действие, а именно: досежно размера и лицата, на които са противопоставими”, не може да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос би означавало да се проверява правилността на въззивното решение само въз основа на твърдения за наличието на пороци и без да са били обосновани предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
По касационна жалба вх.№ 5806 от 14.11.2012 год. на [фирма], [населено място]
К. не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречат дадените с обжалваното въззивно решение разрешения на материалноправни и процесуални въпроси.
Не е налице и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С т.3 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се прави оплакване за процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане от инстанциите по същество на възражението на тримата ответници, че изпълнително дело № 179/2006 год. на ЧСИ Л. Т. е подлежало на прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие на взискателя за периода от 14.09.2006 год. до 14.09.2008 год. Поддържа се, че съгласно тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК на ВС, перемирането настъпва по силата на самия закон, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител.
С тази точка от изложението, обаче не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят се е ограничил само да представи и да се позове на тълкувателно решение № 47 от 01.04.1965 год. по гр.дело № 23/1965 год. на ОСГК на ВС, с което на практика поддържа две основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.първо и второ ГПК. По тях обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се отнася най-напред до формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото, а само по себе си непосочването му е достатъчно за недопускане на касационен контрол върху въззивното решение. Н. на възражения и доводи на страната би съставлявало съществено процесуално нарушение по чл.281, т.3, предл.второ ГПК, но само по себе си не съставлява и предпоставка за допускане на касационно обжалване. В противен случай, всяко оплакване срещу правилността на обжалваното решение би следвало да бъде проверявано от касационната инстанция по реда на чл.290 ГПК, което противоречи на принципа на т.н. „факултативна касация”, възприет с чл.280, ал.1 ГПК.
Отделно от това, в мотивите на потвърденото първоинстанционно решение, възприети изцяло от въззивния съд, е направен извод, че след като с решение по гр.дело № 21/2010 год. на Генералтошевския районен съд /влязло в сила на 24.11.2011 год./ е бил отхвърлен отрицателен установителен иск, предявен на 30.12.2008 год. от К. И. Д. срещу страните по изп.дело № 179/2006 год. на ЧСИ Л.Т. /взискателя [фирма], [населено място] и длъжниците И. К. Д. и Е. Д. Д./, че имотът, предмет на изпълнение не е собственост на длъжниците, със сила на пресъдено нещо е установено, че са налице условията за принудително изпълнение върху имота съгласно разпоредбите на чл.452 и чл.453 ГПК. Следователно, в мотивите на обжалваното решение се съдържат и съображения относно наличието на условията за принудително изпълнение върху процесния имот към момента на публичната му продан и постановлението за възлагане от 17.02.2009 год.
Изложеното в пълна степен се отнася и до доводите на касатора, предмет на т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с които в синтезиран вид поддържа, че „… дори и да се приеме, че собствеността върху процесния имот е прехвърлена на ищеца от деня на постановлението за възлагане – 17.022009 год., то това обстоятелство е непротивопоставимо на [фирма], понеже то като добросъвестен купувач придобива собствеността на оригинерно основание, каквото е това по чл.37, ал.4 от З., дори имота да е чужд”. В мотивите на първоинстанционното решение, възприети изцяло и от въззивния съд, е прието, че на собственика на имота е непротивопоставимо и разпореждането в полза на [фирма] в резултат на упражнено заложно право от ответника Д., по съображения, че дружеството не би могло да придобие имот, който неговият праводател [фирма] не е притежавал. Доводите, отнасящи се до приложението на чл.37, ал.4 З. и чл.482 ГПК по своята същност са оплакване за нарушение на материалния закон по смисъла на чл.281, т.3, предл. първо ГПК, но за да бъдат проверени по реда на чл.290 ГПК е необходимо да е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, а именно: противоречие със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос и да е формулиран такъв въпрос, който да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
По касационна жалба вх.№ 6021 от 28.11.2012 год. на К. И. Д.
По отношение на тази жалба изцяло важат съображенията, изложени във връзка с допустимостта на касационното обжалване по повод жалба вх.№ 5762 от 14.11.2012 год., подадена от [фирма], [населено място], доколкото т.т.1, 2 и 3 на изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и в двете жалби са с едно и също съдържание.
Що се касае до т.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отнасяща се до твърдяното от жалбоподателя перемиране на изпълнително дело № 179/2006 год. на ЧСИ Л. Т. с рег.№ *, важат изцяло съображенията за липса на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос по повод жалба вх.№ 5806 от 14.11.2012 год., подадена от [фирма], [населено място].
Ето защо, не следва да се преповтарят изложените вече съображения за липса на предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по трите подадени жалби, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 163 от 05.10.2012 год. по в.гр.дело № 323/2012 год. на Варненския апелативен съд по касационна жалба вх.№ 5762 от 14.11.2012 год. на [фирма], [населено място]; касационна жалба вх.№ 5806 от 14.11.2012 год. на [фирма], [населено място] и касационна жалба вх.№ 6021 от 28.11.2012 год. на К. И. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/