О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
Гр. София, 25.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 91/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, предявена от ОБЩИНА РУСЕ, против определение № 2207/29.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 2546/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.04.2016 г. по гр.д.№ 2929/2016 г. по описа на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Административен съд – София град.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Поддържа се, че в З., в частност в § 10 от ПЗР, липсва правна уредба относно съдебната защита на вземания, претендирани от бенефициенти по договори за безвъзмездна финансова помощ в сроковете по чл.110 ЗЗД. Твърди се, че предметът на предявения от общината осъдителен иск не се ограничава до оспорване законосъобразността на акта за определяне на финансова корекция, а представлява вземане, произтичащо от договор между страните, което става изискуемо много по-късно след приключване на процедурата по администриране на нередности по М. и след изтичане на сроковете по чл.149 АПК. Счита, че със сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ, страните стават равнопоставени гражданскоправни субекти, които не се намират в отношение на власт и подчинение, поради което и спорът за изпълнението му е гражданскоправен. Като се сочи, че казусът попада извън обхвата на З., се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на сезирания с исковата молба съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането й.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя въпросите: При влизане в сила на нови процесуалноправни норми, създаващи нова правна уредба на дадени обществени отношения и разпростиращи действието си спрямо заварените случаи, по какъв ред следва да се развият обществени отношения, възникнали преди влизане в сила на новия нормативен акт и свързани с него, но които попадат извън обхвата на правната му уредба? /1/; Следва ли въззивният съд да обоснове съдебния акт при съобразяване с всички приложими материалноправни норми, действащи към момента на възникването и развитието на дадени обществени отношения? /2/. Поддържат се допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението – съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По втория въпрос се сочи и че е противоречиво разрешаван от съдилищата, съобразно основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Исковата молба на [община] против Министерството на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Управляващ орган на ОП „Регионално развитие”, предявена на 09.03.2016 г., е за заплащане на сумата 25 100 лв. – част от общо дължимата, но неверифицирана и незаплатена от ответника безвъзмездна финансова помощ, съгласно получено на 29.09.2015 г. Уведомление за одобрено искане за плащане, възлизаща общо на 475 044.82 лв., по Договор за Б. № B./1.4-09/2012/023 от 10.06.2013 г. Основанието на исковата претенция се състои в оспорване дължимостта на наложени от ответника финансови корекции, въз основа на които се отказва плащане на помощта в уговорения пълен размер, като са изложени подробни обстоятелства и доводи за неоснователното /респективно незаконосъобразно/ определяне и налагане на корекциите.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, с което производството по иска е прекратено и е изпратено за разглеждане на съответния административен съд, съставът на въззивния съд е приел, че защитата на бенефициента следва да се осъществи със средствата на административния процес, т.к. договорът между страните е с безспорно административен характер, макар и към момента на сключването му да не е бил нормативно дефиниран като такъв. В този смисъл е почерпил аргументи и от нормата на § 10 ал.2 ПЗР З. /в съответната редакция/, според която образуваните до влизане в сила на този закон съдебни производства по жалби /с оглед административния характер на отношенията/ срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27 ал.1 и ал.5 – 7 З.. Според съда това означава, че всяко изявление на управляващия орган във връзка с договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ следва да бъде оспорено по реда за оспорване на индивидуален административен акт.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение намира, че касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато, по следните съображения:
Въпросът по п.1 в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е прекалено неясно и абстрактно формулиран, вкл. и вътрешно противоречив, и като такъв не съответства на изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Доколкото същият е поставен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в него липсва посочване и на съответната правна разпоредба, изясняването на точния смисъл на която се иска посредством създаване на практика по нейното тълкуване и прилагане, нито се сочи конкретна празнота в закона, която да бъде попълнена чрез тълкуване по аналогия, съгласно указанията на цитираното по-горе ТР, т.4. Правило за процесуалноправните норми е тяхното незабавно и обратно действие спрямо заварени правоотношения. То може да бъде изключено само чрез изрично препращане към приложението на предходен /отменен, изменен/ процесуален ред. В случая, дори да се изведе, въз основа оплакванията на жалбоподателя, че е формулиран процесуалноправен въпрос – дали се прилагат правилата на З. /чл.27 вр. чл.128 ал.1 т.3 АПК/ при предявени пред съд спорове по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизането му в сила, то с оглед основанието на исковата претенция следва да се приеме, че отговорът му следва от нормата на § 10 от ПЗР З.. Според нея, само заварените искови производства по такива спорове, на основание § 10 ал.3 вр. ал.1 от ПЗР З., се довършват по вече инициирания процесуален ред пред гражданския съд. Когато спорът пред съда е повдигнат след влизане в сила на Закона на 25.12.2015 г., както е в настоящия случай, компетентността за разглеждането на претенцията във връзка с изплащането на помощта е на административния съд, още повече, щом по същество се ограничава до оспорване законосъобразността на актове на Управляващ орган по Оперативна програма относно финансови корекции или отказ за верифициране на суми /в този смисъл виж Определение № 7/10.02.2017 г. на ВКС и ВАС по гр. д. № 3/2017 г., 5-членен състав; Определение № 9/05.01.2017 г. по ч. т. д. № 2294/2016 г. на ВКС, ІІ ТО и др, а за изясняване характера и обхвата на З. – и Определение № 2/02.11.2016 г. на ВАС – О. на І и ІІ колегия по тълк. дело № 8/2015 г./.
Въпросът по п.2 в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /относно обсъждането на всички приложими материалноправни норми/ не се преценява като обуславящ за резултата по конкретното дело, съобразно общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК. За да квалифицира отношенията като административноправни, не е било нужно съдът да преценява нормите на чл.3 ал.7 т.6 З., чл.163 и чл.162 ал.2 т.8 и ал.4 ДОПК /в какъвто смисъл въпросът се пояснява/. Способът за събиране на вземането не определя подсъдността на спора относно самото вземане, в този смисъл – определение № 9/21.02.2017 г. по гр.д. № 36/2016 г. на ВКС и ВАС, 5-членен състав. Характерът на спорните правоотношения, с оглед заявеното с исковата молба основание, е нормативно изяснен с приетия З., както и следва пряко от разпоредбите на Регламент /ЕО, Е./ № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. и Регламент /ЕО/ І 1083/2006 на Съвета от 11.07.2006 г.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2207/29.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 2546/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: