О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 17.03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 4748/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от ищците А. П. Б. и Б. С. Б., и от ответниците по исковата молба – М. М. А., Б. М. Д., М. К. П., Н. Г. К. и Д. П. Т. срещу въззивно решение №615/12.6.2008 г. по гр.д. №2269/2007 г. по описа Варненския окръжен съд, г.о.
В изложението на ищците по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с като съществен материалноправен въпрос се сочи правото на ползувателите по § 4в ПЗРЗСПЗЗ по чл.72 ЗС. Навеждат се и доводи, че необоснованост на решението. Като противоречие със съдебната практика се сочи решение №875/31.7.2000 г. по гр.д. №2283/1999 г. на ВКС, ІV г.о.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В изложението на ответниците по исковата молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като съществени материалноправни въпроси се сочат: 1. Съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.74 ЗС ?; 2. Дали ищците са мними владелци, на които е признато качеството на недобросъвестни владелци в противоречие с нормите на § 4 ПЗРЗСПЗЗ ?; 3. Дали оценката на извършените разходи следва да бъде към момента на предявяване на иска, или към момента на извършването им ?; 4. От кой момент ползувателят се превръща от владелец в държател и дали този момент настъпва с постановяване или влизане в сила на реституционното решение ?; 5. Дали този момент не е момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти ?; 6. Дали този момент не е момента на предприемане на административни действия за уреждане на отношенията между собственик и ползувател или това не е момента на предявяване на иска за предаване владението на имота или уважаването му?;
Като основания за допустимост на въззивното решение до касационното обжалване се сочат ППВС №6/27.12.1974 г. по гр.д. №9/1974 г.и ППВС №1/28.5.1979 г., както и решения №1469/28.6.1979 г. по гр.д. №919/1979 г., и №532/17.6.1994 г. по гр.д. №382/1994 г., и двете на ВС, І г.о. – чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че е налице въззивно решение с обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1000 лева. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, поради което са процесуално допустими с оглед тези критерии.
По изложението на ищците А. П. Б. и Б. С. Б..
Поставеният от ищците – касационни жалбоподатели, материалноправен въпрос е съществен, но същият не е решен в противоречие със закона и практиката на съдилищата. Нещо повече, в влязло в сила решение №1487/04.7.2003 г. по гр.д. №1811/2001 г. по опис на Върховния касационен съд, ІV г.о., по категоричен начин е отречено правото на ищците да бъдат ползуватели на процесния имот по смисъла на § 4 ПЗРЗСПЗЗ.
Поради това решението в обжалваната от ищците част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложението на ответниците по исковата молба – М. М. А., Б. М. Д., М. К. П., Н. Г. К. и Д. П. Т., съдът намира следното:
Всички поставени от ответниците по исковата молба – касационни жалбоподатели , въпроси по принцип са съществени. Същите, без този за произнасянето на съда по непредявен иск, обаче са неотносими към настоящия спор, тъй като те третират въпроси свързани с качеството “ползувател на имот по § 4 ПЗРЗСПЗЗ”. Доколкото този въпрос е решен с влязло в сила решение по предходен спор и ищците по настоящото дело не са признати за ползуватели на имота, а въззивната инстанция е приела, че са недобросъвестни владелци и се произнесла в посочения смисъл. Налице е противоречие между постановеното решение и ППВС №6/27.12.1974 г. по гр.д. №9/1974 г. Налице е основание за допускане до касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване само в частта, с която са уважени исковете на ищците.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №615/12.6.2008 г. по гр.д. №2269/2007 г. по описа Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която ответниците по исковата молба М. М. А., Б. М. Д., М. К. П., Н. Г. К. и Д. П. Т. са осъдени да заплатят на ищците А. П. Б. и Б. С. Б., сумите както следва: М. М. А. – 880,55 лева, Б. М. Д. – 880,55 лева, М. К. П. – 880,55 лева, Н. Г. К. – 1761,10 лева и Д. П. Т. – 912,69 лева, на основание чл.74 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №615/12.6.2008 г. по гр.д. №2269/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата част, по касационна жалба, вх. №33212/30.7.2008 г., подадена от А. П. Б. и Б. С. Б., и двамата от град В..
Определя държавна такса по касационната жалба за М. М. А. – 18/осемнадесет/ лева, за Б. М. Д. – 18/осемнадесет/ лева, М. К. П. – 18/осемнадесет/ лева, за Н. Г. К. – 36/тридесет и шест/ лева, и за Д. П. Т. – 19/деветнадесет/ лева, вносими от касационните жалбоподатели така, както са посочени, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
При невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната като това обстоятелство бъде вписано в призовката до жалбоподателите.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. при Върховния касационен съд, г.к., за насрочване, след внасяне на държавната такса.
При невнасяне на държавната такса в срок делото да се докладва на докладчика за връщане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: