Определение №235 от по търг. дело №86/86 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 235
Гр.София, 13.04.2009 г.
     
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осма година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 86 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. С., гр. С. срещу решение № 495/23.10.2008г., постановено по гр.д. № 725/2008г. от Великотърновския окръжен съд, с което е отменено решение № 146/04.06.2008г. по гр.д. № 64/2008г. на Свищовския районен съд и е отхвърлен предявеният от Д. Н. С. против А. И. В. иск за заплащане на сума в размер на 6000 лв. по запис на заповед от 13.02.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от съда по съществени правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът А. И. В., гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Първоинстанционният Свищовски районен съд е постановил решение по иск на Д. С. срещу А. В. за заплащане на сумата от 6000 лв. на основание чл.514, ал.1, във вр. с чл.537 и чл.538 от ТЗ по запис на заповед от 13.02.2007г. Твърденията на ищеца в исковата молба са, че в производство по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.237 от ГПК /отм./ е отхвърлена молбата му по съображения, че записът на заповед не е предявен на длъжника. Районният съд е уважил иска, като е приел, че доказателствената тежест за наличието на връзка между издадения запис на заповед и сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот се носи от ответника. Недоказването на посоченото обстоятелство е мотивирало решаващия състав да присъди претендираната сума.
За да постанови обжалваното решение въззивният Великотърновски окръжен съд е счел за недоказана връзката между записа на заповед и каузалната сделка по подписаните предварителни договори и по нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот. Доказателствената тежест е възложена на ищеца по иска, като от фактическа страна е прието, че в нотариалния акт не е било поставено условие за заплащане на част от цената на имота, в размер на 6000 лв., да е обезпечено с издадения запис на заповед, каквито са били твърденията на ищеца.
Касаторът поставя четири материалноправни въпроса, които, според него, са решени от състава на окръжния съд в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че ВКС има утвърдена практика в следния смисъл, а именно: Записът на заповед е едностранна формална абстрактна сделка, за чиято валидност не е необходимо доказването на кауза, Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение, Записът на заповед е формална сделка, в която е недопустимо поставянето на условие за заплащането на сумата и Липсата на протест за неплащане има погасително действие само по отношение на обратните искове, но не и по отношение на прекия иск на приносителя срещу издателя. Процесуалният въпрос касае допустимостта на свидетелските показания за оспорване на съдържанието на изходящ от страната частен документ и за установяване на условие за плащане по записа на заповед. Приложени са решения на ВКС.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Съставът на ВКС споделя съображенията на касатора, в частта, с която твърди, че по поставените материалноправни въпроси за правната същност на записа на заповед е налице константна и непротиворечива практика, включително задължителна такава за съдилищата /ТР №1/2005г. на ОСТК/. Становището на касатора изцяло съответства на приетите от касационния съд разрешения по поставените въпроси, но в случая, крайните изводи на въззивният съд са формирани съобразно заявения от ищеца предмет на исковата претенция, като решаващият състав не е формирал изводи в противоречие с практиката на ВКС.
Последователна е практиката на ВКС за необходимостта от изследване на каузалните отношения между страните – кредитор и длъжник по издаден запис на заповед, при направено възражение по издаден изпълнителен лист за недължимост на вземането, основано на тези отношения, както и относно разпределението на доказателствената тежест. В производството по отрицателен установителния иск, предявен при условията на чл.254 от ГПК /отм./, тежестта на доказване на възраженията срещу вземането, т.е. за съществуването на твърдяно каузално правоотношение и връзката между него и записа на заповед, е на длъжника, който е в процесуалното качество на ищец. Напр. Реш. № 229/03г. по гр.д. № 899/00г. на ВКС, V г.о., Реш. № 615/07г. по т.д. № 283/07г. на ВКС, ІІ т.о., Реш. № 1088/03г. по гр.д. № 132/03г. на ВКС, V г.о., и Реш. № 1231/06г. по т.д. № 530/05г. на ВКС, ТК.
Непротиворечива и трайна е практиката на ВКС и по претенциите, предявени за заплащане на суми по издаден запис на заповед, когато приносителят на записа е изгубил исковете по ценната книга поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по нея. Искът, в този случай, има правната си квалификация в нормата на чл. 534, ал.1 от ТЗ, с оглед на преюдицирането на ценната книга. В тази хипотеза тежестта на доказване на вземането, обективирано в записа на заповед, е върху кредитора, включително и досежно връзката между каузалното правоотношение и издадената за неговото обезпечаване ценна книга. Кредиторът по иск за плащане на сума по издаден, но прескрибиран запис на заповед, е в процесуалното качество на ищец, за разлика от отрицателния установителен иск по чл.254 от ГПК /отм./, предпоставка, за предявяването на който е снабдяването на приносителя на ценната книга с изпълнителен титул. В този смисъл са: Реш. № 599/17.03.06г. по т.д. № 664/04г. на ВКС, І т.о., Реш. № 208/21.03.06г. по т.д. № 498/05г. на ВКС, І т.о. и Реш. № 215/14.02.03г. по гр.д. № 2104/02г. на ВКС, V г.о.
По тези съображения съставът на Първо отделение на Търговската колегия счита, че поставените от касатора въпроси не са кръга на визираните в чл.280, ал.1 от ГПК, а свързаният с тях съществен въпрос за установяване на връзката между каузалното отношение и издадения запис на заповед и за доказателствената тежест на това обстоятелство, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Разрешенията в приложената от касатора практика на ВКС по поставения процесуален въпрос е в съответствие с процесуалните действия на съда и с изявленията на страните в с.з. на 12.03.2008г. относно допускането на свидетелски показания.
С оглед на недопускане на касационното обжалване разноски на касатора не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495/23.10.2008г., постановено по гр.д. № 725/2008г. от Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 
 

Scroll to Top