ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 236
София, 12.04. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 219 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на К. Г. Г. от гр. З. срещу разпореждането Смолянския окръжен съд от 18.ІІ.2010г. по гр.д. № 380/2009г.
Ответникът по частната жалба „Г” АД гр. З. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното разпореждане Смолянския ОС е върнал касационната жалба на Кр. Г. срещу постановеното въззивно решение № 290/19. ХІІ.2009г. по гр.д. № 380/2009г. Съдът е приел, че решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като всяко от претендираните с исковата молба вземания за адвокатски хонорари по 27 броя изпълнителни дела представлява самостоятелен иск с цена под 1000лв., вкл. вземанията по изп.д. № 180/2000г. и по гр.д. № 36/2002г. по описа на РС З. , тъй като касаят различни производства – последното по жалба срещу действия на съдия изпълнителя. Такива са и претенциите за мораторна лихва върху главниците.
Определението е правилно.
Производството по делото е образувано по претенциите на Кр. Г. за присъждане на неизплатени му от ответника адвокатски хонорари, всички в размери под 1000лв., за представляването му по 27 броя изпълнителни дела, както и на мораторни лихви върху тях в общ размер 2695.66лв. С решение от 19. ХІІ.2009г. по гр.д. № 380/2009г. въззивният Смолянски ОС е отменил частично отхвърлителното решение на РС З. по гр.д. № 179/2008г., уважил е претенциите по 7 броя изпълнителни дела и е потвърдил първоинстанционното решение в останалите му части. Правилно при тези обстоятелства е приетото в обжалвания съдебен акт, че е налице предвидената в чл.280 ал.2 от ГПК предпоставка за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение. Всяка от претенциите на ищеца по конкретните изпълнителни дела, както и тази по гр.д. № 36/2002г., произтича от отделно, самостоятелно правоотношение с ответника, поради което свързването им за общо разглеждане в едно производство представлява обективно съединяване на искове, по които съдът дължи и индивидуално произнасяне. При това положение и обжалваемият интерес на ищеца се определя по всяка претенция по отделно. Без значение за този извод е основанието, на което претенциите са заявени – на договорно, както е приел въззивният съд, или като неоснователно обогатяване, каквото е твърдението на частния жалбоподател. Ето защо е налице предвидената в чл.286 ал.1 т.3 от ГПК предпоставка за връщане на касационната жалба.
По изложените съображения постановеният от въззивния съд, чиято по силата на чл.286 ал.1 т.3 от ГПК е била компетентността, съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Смолянския окръжен съд от 18.ІІ.2010г., постановено по гр.д. № 380/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: