1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№236
С., 12.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 3088 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. П. Р., Н. Ф. Г., В. А. Ч., А. Г. Ч., П. Г. Ч., К. А. семерджиев, В. К. К., Р. Д. К., В. Д. К., К. И. Й., Е. И. Й., С. И. С. и П. И. П. против определение № 2996 от 11.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1971 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, VІ гр. състав, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против решение № 1364/3.04.2012 г. по гр.д. № 8972/2009 г. на Районен съд-Пловдив, ХVІ състав в частта, с която са признати за неистински документи представените от ищците удостоверение за наследници № 698/18.07.2006 г. на кметство [населено място] и резолюция № 295/17.05.1948 г., постановена по гр.д. № 1489/1947 г. на ПОС, І г.о. и същите са изключени от доказателствата по делото, като е прекратено въззивното производство.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и се иска същото да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия с изрични указания за начина на поправяне на нередовните процесуални действия в подходящ срок.
Ответниците по частната жалба Д. П. В., Б. П. В. и Т. Е. В. считат, че същата е неоснователна, а С. Г. В., Ф. К. В., В. К. В., Д. Л. Т., Р. Е. Т., Д. Щ. Щ., Н. Г. Ш., Н. С. Ф. и Й. Г. Ф. не са подали писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
За да постанови атакуваното определение съдът е констатирал, че съдебното производство е образувано по искове с правно основание чл.76 ЗН във връзка с чл.33, ал.2 ЗС и чл.108 ЗС, като в хода на делото е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване на документи, представени от ищците и с постановеното решение от 3.04.2012 г. предявените искове са отхвърлени и с отделен диспозитив районният съд е признал оспорените документи за неистински и ги е изключил от доказателствата по делото. Прието е, че съобразно чл.193, ал.1 ГПК страната, на която се противопоставя документа, може да оспори неговата истинност, а нормата на чл.194, ал.2 ГПК предвижда, че след проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документа е неистински, като в последния случай го изключва от доказателствата по делото, а ал.3 на същата разпоредба предвижда възможността съдът да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото, както е направил и първоинстанционния съд. В процесуалния закон не е уреден изрично въпросът за обжалваемостта на акта, с който съдът се произнася по оспорването. Макар на страните да е указана възможността за обжалване на решението в частта по оспорване на документите с частна жалба, а не по общия ред, това определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Тъй като въззивната инстанция е сезирнана едновременно с две жалби, подадени от ищците – въззивна частна жалба против решението в частта, с която районният съд се е произнесъл по реда на чл.194, ал.3 ГПК и въззивна жалба против решението във всичките му части, то окръжният съд дължи произнасяне само по въззивната жалба, а частната жалба е недопустима.
Основателен е доводът на жалбоподателите, че при постановяване на атакуваното определение окръжният съд е изходил само от наименованието на двете подадени от ищците жалби – „частна въззивна жалба” и „въззивна жалба” – без да изпълни задължението си да квалифицира характера на процесуалното правоотношение, както и че до подаване на две жалби се е достигнало с оглед указаните различни срокове за обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която споровете са разгледани по същество и в частта, имаща характер на определение, с която съдът се е произнесъл по оспорване истинността на документите. Изводите на съда във връзка с производството по чл.193 ГПК са от значение за зачитане или не на правните последици на писмения документ и преценка значението му за изхода по правния спор, предмет на делото. След като е открито производство по чл.193 ГПК законодателят изисква произнасяне по оспорването на основание чл.194 ГПК, но допуска това произнасяне да е изрично – с нарочно определение или в решението, като във втория случай произнасянето може да намери място в мотивите при зачитане или не на доказателственото значение на оспорения документ или в диспозитива, който в тази си част има характер на определение. Обжалването на произнасянето на съда по чл.194 ГПК е част от обжалването на самото решение. В случая независимо от подаването на две жалби, по същество се касае до цялостно въззивно обжалване на първоинстанционния акт, като в жалбата, наименована „въззивна частна жалба” са изложени доводите и доказателствените искания, касаещи произнасянето по чл.194, ал.3 ГПК, а в жалбата, наименована „въззивна жалба” – доводите и доказателствените искания, касаещи произнасянето по предявените искове. Следователно в случая се касае до въззивна жалба, инкорпорирана в два акта и въззивният съд е следвало да прекрати образуваното без основание частно въззивно производство, вместо което по двете жалби, чрез които се атакува първоинстанционното решение, да образува въззивно производство.
В обобщение въззивното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на окръжния съд за образуване на въззивно производство по двете жалби, чрез които се атакува първоинстанционното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2996 от 11.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1971 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, VІ [населено място] в частта, с която е оставена без разглеждане частната им жалба против решение № 1364/3.04.2012 г. по гр.д. № 8972/2009 г. на Районен съд-Пловдив, ХVІ състав в частта, с която са признати за неистински документи представените от ищците удостоверение за наследници № 698/18.07.2006 г. на кметство [населено място] и резолюция № 295/17.05.1948 г., постановена по гр.д. № 1489/1947 г. на ПОС, І г.о. и същите са изключени от доказателствата по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за образуване на въззивно производство по двете жалби на ищците, чрез които се атакува първоинстанционното решение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2996 от 11.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 1971 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, VІ [населено място] в частта, с която е прекратено ч.гр.д. № 1971/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: