О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1711/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. К., приподписана от адв. М. М., против определение № 243/25.01.2017 г. по ч.гр.д. № 4232/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 18586/29.07.2016 г. по гр.д. № 8864/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното определение. В изпълнение на дадените указания от администриращия съд относно редовността на жалбата на 14.03.2017 г. е подадена „частна жалба‘ с вх. № 2828. Изложени са съображения, че не е налице пречка за разглеждане на делото от окръжен съд като първа инстанция, което би било съобразено с обстоятелството, че е повдигнат трудов спор, който се гледа по реда на бързо производство /чл. 310 ГПК/. Твърди се, че казусът бил от значение за бъдещата практика на съдилищата, тъй като била налице колизия между правилата за подсъдност и тези за бързото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. К. против [фирма], подадена пред Софийски градски съд с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение. С първоинстанстанционното определение производството по делото е прекратено на основание чл. 104, т. 4 ГПК и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, предвид трудовия характер на спора.
Сезиран с частна жалба, Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното прекратително определение. Приел е, че доколкото в частната жалба не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното определение, а при извършена служебна проверка се установява същото да е валидно и допустимо, за въззивния съд не съществува задължение да анализира съдържанието на исковата молба и служебно да проверява кой е родово подсъдният съд.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
В приложените книжа от жалбоподателя не е формулиран конкретен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и не е обосновано наличието на специалното основание/съгласно т. 1 и т. 4 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. При анализ на изложените съображения може да се направи извод, че се иска ВКС да се произнесе относно допустимостта на производството по трудов спор пред окръжен съд като първа инстанция. Такива решаващи мотиви обаче не се съдържат в обжалваното въззивно определение. Съдът не е разглеждал пороци относно правилността на първоинстанционното прекратително определение, доколкото такива не са наведени от жалбоподателя. Ето защо питанията на касатора са общи и абстрактни, без да се отнасят до конкретно правно разрешение на въззивния съд. Поради изложеното следва , че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че бланкетното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не обосновава наличие да специалната предпоставка по тази точка, още повече, че дори и тази предпоставка не е заявена ясно в частната жалба от 14.03.2017 г., а в тази от 21.02.2017 г. изобщо липсва изложение на основания за допускане на касационно обжалване. За да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, касаторът следва да изложи доводи относно преодоляването на погрешно тълкуване на законодателни разпоредби или празноти в правото и наличие на необходимост от осъвременяване на съществуващата съдебна практика. В жалбите се съдържат неаргументирантирани съждения за колизия между отделни разпоредби на процесуалния закон. Следва да се отбележи, че текстът на чл. 270, ал. 4 ГПК урежда отделна хипотеза за допустимост на съдебно решение в случай, че е произнесено от окръжен, а не от районен съд. Цитираното правило не предвижда алтернативна подсъдност по желание на ищеца. Процесуалните норми по императивен начин уреждат правилата за родовата подсъдност на делата.Отделно от това не могат да се споделят твърденията на жалбоподателя, че предвид бързото производство за окръжния съд е съществувало задължение да се произнесе по иска за разрешаване на трудов спор. От друга страна проточването във времето на разрешаването на въпроса относно подсъдността е обусловено включително и от поведението на жалбоподателя, който упражнявайки правото си на жалба неведнъж подава нередовни книжа.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 243/25.01.2017 г. по в.ч.гр.д. № 4232/16 г. по описа Софийски апелативен съд,2 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: