2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 21.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1236/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] – в несъстоятелност, чрез процесуалния представител юрисконсулт П. Д. М., против решение от 10. 05. 2008 г. по гр. д. № 1928/2011 г. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивен състав. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по процесуалноправен въпрос в противоречие с със задължителната съдебна практика, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба В. М. М., чрез пълномощника си адв. И. А. М., изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от В. М. М. против [фирма] – в несъстоятелност искове с правни основания чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява към извършването му да се е осъществило посоченото в заповедта материалноправно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – съкращаване в щата. Приел е, че в тежест на работодателя е било да докаже съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, както и че това не е установено, тъй като по делото било прието като доказателство само действащото към уволнението щатно разписание в сила от 1. 02. 2010 г., но не и предходното в сила от 1. 12. 2009 г. Приел е, че заявеното от работодателя в проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание искане за приемане на щатното разписание от 1. 12. 2009 г. е недопустимо, направено след изтичане на преклузивния срок за представяне на доказателства пред въззивната инстанция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е разгледал процесуалноправен въпрос, свързан с „обхвата и приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК”, в противоречие със задължителната съдебна практика – решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Тази формулировка на въпроса е твърде обща, неконкретна и не съдържа привръзка с конкретния казус. От друга страна, разгледаният от въззивния съд процесуалноправен въпрос е свързан не с приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, а с приложението на чл. 266, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ГПК – допустимо ли е след подаване на въззивната жалба да се правят доказателствени искания и да се представят доказателства, които страната е могла да направи и с които е разполагала към подаване на въззивната жалба или възможността за събиране на тези доказателства се е преклудирала. Това е така, защото въззивният съд е отказал приемане на представеното в съдебно заседание предходно щатно разписание поради забраната на чл. 266, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 ГПК, а не поради липса на основанията по чл. 266, ал. 3 ГПК. В този смисъл, поставеният от касатора въпрос би бил от значение само ако във въззивната жалба същият се бе позовал на неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на чл. 146, ал. 3 ГПК и бе направил искане по чл. 266, ар. 3 ГПК за събиране на доказателства, недопуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
Поради липса на основанията на чл. 280 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед разпоредбата на пар. 5в ЗТР следва да се отбележи, че от удостоверение изх. № 20100617144351/17. 06. 2010 г. на Агенция по вписванията е видно, че [фирма] – в несъстоятелност е пререгистрирано в АВ в срока по пар. 4, ал. 1 ЗТР.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10. 05. 2008 г. по гр. д. № 1928/2011 г. на Софийски градски съд, ІV „А” въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: