2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София, 29.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4646/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение №2192 от 15.08.2018г., постановено по в.гр.д. № 6479/2017г. на САС, с което е осъдена да плати на Д. Г. Б. сумата от 20000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОЗОВ поради незаконно обвинение. Изложени са доводи за необоснованост на решението, тъй като били направени погрешни изводи за обема и интензитета на неимуществените вреди, а размерът на обезщетението не съответствал на принципа за справедливост. Поискано е допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС.
Не е подаден отговор от ищеца по делото.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените въпроси в изложението, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС(чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В изложението си Прокуратурата на РБ е поставила въпрос за това как се определя размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД и е изразила становище, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
По този въпрос въззивният съд е приел следното: обезщетението се определя съгласно всички конкретно установени в производството обстоятелства за вида на преживените болки и страдания, както и периода в който са продължили и тяхната интензивност. След това е разграничил две групи обстоятелствата, като в едната от тях е включил тези, които са го мотивирали да присъди по- висок размер на обезщетение, а именно: наказателното производство е продължило 4 години, повдигнати са били две незаконни обвинения за документно престъпление по чл.311, ал.1 НК и за лично укривателство по чл. 294, ал.4, пр.4 НК като за първото се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ до 5г., а по второто- „лишаване от свобода от 2 до 8 години (тежко престъпление), взета е мярка за неотклонение „Подписка“ и двете престъпления, в които е обвинен са свързани с работата му на младши дознател в „Полицейско разследване“ към ОДП-Б. (деянието, което му е било приписано е, че при разпит на пострадало от ПТП лице е бил дописал неправомерно, че пострадалият не желае да се води наказателно производство). Съдът е придал най- голяма тежест на накърнената професионална репутация на ищеца и влиянието, което е оказал наказателния процес върху професионалната сфера и възможностите му за развитие. В другата група обстоятелства е изброил фактите, които не налагат присъждането на обезщетение над обичайния за това размер и в крайна сметка е определил обезщетение в размер на 20000лв..
По същия формулиран въпрос практиката на ВКС е трайно установена, а именно: при определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, веда на мярката за неотклонение, има ли разгласяване в медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца, възможностите за професионална изява и развитие в професионален и личен план (решение№197/2016г. на ІІІГО).
Видно е, че решението на въззивния съд не противоречи на практиката на ВКС по формулирания правен въпрос, поради което искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2192 от 15.08.2018г., постановено по в.гр.д. № 6479/2017г. на САС ГО- 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: