О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
Гр.София, 27.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 220 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. “Б” АД, гр. С. срещу определение № 57/17.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 102/2009г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено определение № 261/11.12.2008г. на Л. окръжен съд по гр.д. № 145/08г. за прекратяването на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на Софийския градски съд.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответниците Т. Р. Й., Д. Ц. Ц. , Ц. Ц. Ц. и А. С. С. не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение Великотърновският окръжен съд е приел, че Л. окръжен съд е сезиран със субективно съединени искове против З. “Б”АД и А. С. , поради което по отношение на местната подсъдност приложение намира нормата на чл.116 от ГПК, т.е. ищецът осъществява право на избор на подсъдността според седалището или местожителството на един от конституираните ответници. Тезата на ответника, направил възражението за подсъдност – З. “Б”АД, за приложение на изборната подсъдност само при необходимо другарство не е споделена по съображения, че липсва законово основание за подобно тълкуване на правилата относно подсъдността.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
Според частния жалбоподател смисълът на разпоредбата на чл.116 от ГПК е, че правото на избор може да се упражни само при предявен един иск срещу ответници от различни съдебни райони, но не и при множество искове, съединени при условията на евентуалност. Позовава се на значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
Предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК изисква поставеният процесуален въпрос да налага тълкуване на правна норма, която е неясна, с оглед и на значението му за правоприлагането, както и да липсва практика на ВКС по съществения за спора правен проблем. В случая, нормата на чл.116 от ГПК е с аналогично съдържание с чл.87 от ГПК /отм./ и по тълкуването й се е произнесъл ВКС – напр. Опр. №2/13.01.77г. по гр.д. № 3015/76г. на ВС, І г.о., Опр. № 518/27.12.07г. п оч.гр.д. № 2361/07г. на ВКС, І г.о. Постановеният акт на апелативния съд съответства на практика на ВКС, която не е изгубила значение и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 57/17.02.2009г., постановено по ч.гр.д. № 102/2009г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.