1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д.№ 2411 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
С определение № 8413 от 24.03.2017 г. по в. гр. д. № 6578/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е ГО, е оставена без уважение молбата на [фирма] по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Прието е, че делото е за делба във втората му фаза. Въззивното производство е образувано по жалба, в която не се оспорват правата на съделителите, както и способа за извършване на делбата. Изложени са оплаквания, свързани с одобрения инвестиционен проект по чл.203 ЗУТ. Промяната в резултата, извършена с въззивното решение, се дължи на служебно съобразеното от съда по реда на чл.188, ал.3 ГПК /отм./ материално правоприемство в притежаваните квоти в съсобствеността, настъпило в хода на извършване на делбата. Затова всеки съделител сам трябва да понесе разноските за въззивното производство, които е направил. По тази причина на въззивника [фирма] не следва да се присъждат претендираните суми 7423,56 лв. – държавна такса и 9000лв. адвокатско възнаграждение. Прието е, че това разрешение е в пълно съответствие с т.9 на ППВС № 7/73 г., както и с практиката на ВКС по въпроса за разноските в делбеното производство.
Частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК е подадена от [фирма]. Жалбоподателят настоява за прилагането на чл.293а, изр.2 ГПК /отм./, сега чл.355, изр.2 ГПК, според който разноските следва да се определят по реда на чл.64 и 65 ГПК /отм./, сега чл.78 ГПК. Позовава се на обстоятелството, че в резултат на подадената от него въззивна жалба първоинстанционното решение е отменено и е постановен различен резултат. Счита, че във въззивното решение е разрешен правен спор по въпросите за притежаваната от съделителя Ж. Р. 1/20 ид. част от делбения имот, както и за това кой от двата одобрени инвестиционни проекта следва да послужи като основание за обособяване на самостоятелни обекти, които да бъдат разпределени по реда на чл.292 ГПК /отм./. Позовава се на т.9 на ППВС № 7/1973 г. и на приетото разрешение, според което разноските в делбеното дело, направени по повдигнат спорен въпрос, следва да се възложат съобразно общите правила на чл.64 и чл.65 ГПК /отм./.
Ответниците Ж. и В. Р. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
Съставът на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Въззивното производство срещу решението на първата инстанция във втората фаза на делбата е образувано по жалба на [фирма]. Повдигнатите с жалбата въпроси са единствено за това защо съдът е извършил делбата по одобрения инвестиционен проект, който има за основа заключението на единичната техническа експертиза и защо съдът не упражнил правомощията си по чл.203, ал.2 ЗУТ да осъществи контрол за законосъобразност на отказа на главния архитект да одобри втори инвестиционен проект, който има за основа заключението на тройната експертиза, която предлага два други варианта за местоположението на бъдещия самостоятелен обект, който се обособява за съделителите Ж. и В. Р., които са с квота 1/10 ид.част от имота. Въззивният съд променя резултата по делото, но не защото приема за основателно искането на жалбоподателя за обособяване на самостоятелен обект по заключението на тройната експертиза /от помещения 6 и 7, алтернативно – от 14, 15 и 20/, а защото съобразява настъпилото в хода на въззивното производство материално правоприемство, при което притежаваният от Ж. Р. дял от 1/20 от имота е бил възложен на другия съделител [фирма] в рамките на приключило изпълнително производство. Въззивният съд е извършил делбата, като обособеният за В. Р. обект е на същото място – помещения 1 и 2 по първоначалния инвестиционен проект, но с редукция на площта в помещение № 2, при съобразяване на квотата на В. Р., която е 1/20 от имота. Следователно – промяната в резултата във въззивната инстанция се дължи само на обективен факт – настъпилото материално правоприемство. Не е удовлетворено искането на жалбоподателя [фирма] да бъде обособен самостоятелен обект за другите съделители в друга част на сградата, а не там, където сочи одобреният в първата инстанция инвестиционен проект. Жалбоподателят „К.” се е съгласил с този резултат, тъй като не е обжалвал въззивното решение в тази част. Следователно не е налице основание да се прилага правилото на чл.293а, изр.2 ГПК /отм./, сега чл.355, изр.2, вр. чл.78, ал.1 ГПК и разноските на [фирма] за въззивното производство – държавна такса и адвокатско възнаграждение да се възложат на насрещната страна. Тези разноски следва да останат така, както са направени.
Воден от изложеното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8413 от 24.03.2017 г. по в. гр. д. № 6578/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: