О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
София, 04.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4022/2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Р България, представлявана от Ц. М., прокурор в Апелативна прокуратура- Велико Т., срещу решение № 123/30.06.2017 г. по гр.д.№ 152/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 72/ 27.02.2017 г. по гр.д.№728/2016 г. на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част. С нея касаторът е осъден да заплати на М. И. С. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, в размер на сумата 15 000 лв.,ведно със законната лихва върху нея, начиная от 20.10.2011 г. до окончателното плащане. До пълния претендиран размер от сумата 40 000 лв. искът е отхвърлен и решението е влязло в сила. Присъдени са разноски за въззивното производство.
Касаторът намира, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като не е определил справедливо по размер обезщетение. Твърди,че е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е изложил мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка с причинените вреди и не е съобразил особеностите на конкретния случай. Посочва, че решението е неправило и в частта за разноските. Иска въззивното решение да бъде отменено, евентуално-да бъде изменено, като се намали размерът на обезщетението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставя въпроса:
-как следва да се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Намира, че относно преценката на конкретните обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта въззивния съд се е отклонил от приетото в ППВС № 4/ 23.12.1968 г.-т.ІІ, ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК-т.3 и т.11 и ТР № 1/ 04.01.2001 г. на ОСГК-т.19.
Следващият въпрос е:
-когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е очертан в рамките на обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи.
Посочва, че съдът е следвало да съобрази наред индивидуалните и обществените критерии за справедливост, но е приложил само първите.Освен това е посочил, че претърпените вреди са обичайни, но е присъдил прекомерно висок размер на обезщетение. Счита,че е налице противоречие с ТР№ 3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК-т.3 и т.11, ППВС № 7/30.12.1959 г.-т.2, ППВС № 4/1968 г., решение по гр.д.№3026/2008 г., ІV г.о., тъй като не е обосновано наличието на причинна връзка, в мотивите на въззивното решение не е даден отговор на повдигнатите по спора въпроси и е нарушен принципа на справедливост.
Поставя процесуалноправния въпрос:
-следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди и да определи кои конкретни по вид вреди са доказани по делото-
Отново изтъква противоречие с вече цитираната задължителна съдебна практика.
Останалите въпроси, съдържащи се в изложението са във връзка с присъдените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба М. И. С. не взема становище по нея.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е допустима, като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие .
За да постанови обжалваното решение , въззивният съд е приел, че на ищеца е повдигнато обвинение на 03.11.2010 г. за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 НК по дп № 566/2010 г. на РП-П., а впоследствие е внесен обвинителен акт. С присъда на първоинстанционен съд той е признат за невинен, а с решение на въззивен съд протестираната присъда е потвърдена. Ищецът е работил в системата на МВР от 1991 г.,заемайки първоначално сержантски, по-късно офицерски длъжности и е достигнал до ръководни постове- началник сектор в различни служби, от 2005 г. до 2010 г. бил началник РПУ, МВР- Г.. Изградил авторитет, изпълнявал задълженията си така, че да бъде пример. Бил отстранен от заеманата длъжност и драстично понижен в ръководител регистрация на МПС. Това рефлектирало негативно в отношенията му с колегите, заплащането му било намалено. Повдигнатото обвинение му се отразило отрицателно, то станало публично достояние и било оповестено в медиите по инициатива на прокурор в РП П.. Било му отнето ловното оръжие и боеприпасите за период от около година, като пропуснал два ловни сезона. Организирането на защитата му било свързано с ангажиране на много време и усилия, налагало да се да се явява задължително, да пътува до други населени места. Изпитвал несигурност, притеснения, унижения, тревоги , страдания, били засегнати честа и достойнството му и опозорено доброто му име. Семейството му било подложено на множество притеснения. Въззивният съд направил извод за основателност на предявения иск, съобразявайки че обвинението не е тежко, взетата мярка за неотклонение е най-леката-подписка, извършени са процесуални действия с участието на ищеца, наказателното производство е продължило повече от година и осем месеца. Случилото се му се отразило тежко, бил весел и позитивен човек, но станал затворен, загубил социални контакти, бил притеснен, имал високо кръвно налягане, преживял болезнено медийното отразяване и коментарите във форумите, съпругата и детето му го напуснали, отишъл да живее на село. Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза е изявил умерена артериална хипертония от м.април 2010 г., провеждал системно медикаментозно лечение. Вещото лице е приело, че системното психоемоционално пренапрежение са задълбочили изявата на заболяването и са определили кризисното му протичане.Основанието за този извод е наличието на провокативен момент и началната дата на издаване на документи за това заболяване от 2010 г.,когато е започнало наказателното производство. Приел е, че е засегнато основно негово човешко право-на чест и достойнство, огласяването в медиите е рефлектирало върху авторитета му. Посочил е, че представител на Прокуратурата е дал информация на медиите за воденото разследване и поради това тя трябва да носи отговорност и за тези последици. Намерил е, че обезщетението следва да се определи в размер на 15 000 лв., като е съобразил икономическия растеж, стандарта на живот,средностатистическите показатели за доходите.
Подадена е молба по чл.248ГПК от касатора за изменение на въззивното решение в частта, с която са присъдени разноски. С определение № 350/ 19.09.2017 г. по делото тя е оставена без уважение. Срещу определението не е подадена частна жалба от касатора.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Същото е уредено като селективно и само след доказване на общо и допълнително основание могат да бъдат обсъждани направените от касатора оплаквания.
Първият и последният поставени от касатора въпроси са релевантни, но не е налице твърдяното отклонение от създадената задължителна съдебна практика.Въззивният съд е съобразил обществения критерий за справедливост при определяне размера на присъденото обезщетение, изложил е мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и възникналите вреди и е обосновал всяко едно от възникналите конкретни обстоятелства .
Относно втория въпрос следва да се посочи, че въззивният съд не е формирал мотиви за определяне размера на присъденото обезщетение извън обичайните стандарти. Поради това той не представлява общо основание- отнася се до проблеми, които касаторът счита за важни, но по които въззивният съд не е формирал мотиви.
Въпросите относно разноските са извън предмета на делото. Със сега действащия ГПК е създаден нов ред за поправяне на допуснати от съда грешки относно разноските, съгласно чл.248 ГПК.Определението, с което се изменя или допълва съдебното решение в частта за разноските или не се уважава искането за това подлежи на обжалване съгласно чл.248 ал.3 ГПК. Извън тази процедура до изменение на съдебното решение в частта за разноските може да се стигне само като последица от промяна на изхода на делото по разгледания главен иск. В случая касаторът не е обжалвал определението по разноските, то е влязло в сила и с това редът за поправяне на грешки при присъждането им е изчерпан, доколкото касационната жалба не се селектира.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123/ 30.06. 2017 г. по гр.д.№ 152/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: