О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
Гр.С., 16.04. 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през двехиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: И. ПАПАЗОВА
М. РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.7292 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1531/28.05.14г. на Пловдивски окръжен съд по г.д. №.1149/14г. е потвърдено определение №.2373/25.02.14г по г.д.№.1269/13г на Пловдивски районен съд – с което молбата на Л. Г. В. за възстановяване на срок за внасяне на възнаграждения за особени представители на ответниците е оставена без уважение.
Постъпила е частна касационна жалба от Л. Г. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна А. Г. А. оспорва жалбата; останалите страни не вземат становище.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалвания акт Пловдивският окръжен съд е приел, че фактът, че процесуалният представител не е могъл да се свърже по телефона с доверителя си, за да му предаде разпореждането на съда за заплащане на разноски по реда на чл.47 ал.6 ГПК, не представлява внезапно възникнало обстоятелство, което е непреодолимо. В подкрепа на този извод е и извършеното впоследствие уведомяване на същия чрез писмо с обратна разписка. Поради това е намерил молбата за възстановяване на срок за изпълнение на указанията за неоснователна.
Съгласно чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК решенията, респективно определенията на въззивните съдилища, подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като сочи, че ВКС следва да се произнесе по въпросите относно „валидните законосъобразни начини и способи на известяване на клиента от пълномощника му и броенето на сроковете съобразно с тях”.
Настоящият състав намира, че така изведените въпроси не съставляват такива по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд не е обсъждал начините и способите за известяване на клиент от адвоката му и броенето на сроковете съобразно тях, респективно не е излагал мотиви в тази връзка. Поради това и поставените въпроси не са свързани с решаващата му воля. Те са неотносими за изхода на спора и не съставляват годно общо основание за допускане на касационно обжалване съобразно чл.280 ал.1 ГПК.
Само за пълнота следва да се посочи, че според трайната съдебна практика особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64 ал.2 ГПК могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Неуведомяването на страната от нейния пълномощник само по себе си не съставлява такова /още повече, че връчването на съобщението на пълномощника на страната или на нейния съдебен адресат има за последица уведомяването на самата страна/, респективно в подобна хипотеза пълномощникът би могъл да иска продължаване на срока за изпълнение на указанията съобразно чл.63 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1531/28.05.14г. на Пловдивски окръжен съд по г.д. №.1149/14г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: