О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
[населено място], 18.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1152 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение № 45/06.02.2018г. по т.д. № 172/2018г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 4664/28.06.2017г. по в.гр.д. № 14313/2016г. на СГС, IV-Д отделение.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че се касае до гражданско дело с цена на иска над 5000лв. и на осн. чл.280, ал.2 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ въззивното решение по същото подлежи на касационно обжалване. Искът с правно осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е относно вземане, породено от неоснователно обогатяване, а не от търговска сделка. Освен това спорът е за защита на правата на потребител – физическо лице, ползващо се със специална закрила. В правоотношенията между него и търговеца, предоставящ съответна услуга, физическото лице не притежава качеството търговец, а сключеният договор за банков кредит е потребителски договор, а не такъв сключен между търговци. Касационната инстанция не е обсъдила допустимостта на касационното обжалване на установителните искове за нищожност на договорни клаузи. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състав на ВКС, ТК за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – Ф. А. А..
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.50/2015г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. Преценката дали едно дело е гражданско или търговско се извършва в зависимост от предмета на разрешения с въззивното решение правен спор и от качеството на страните по спора. Търговски са не само делата, по които като страни участват търговци, но и делата между търговец и нетърговец, които имат за предмет спор за право, произтичащо от/отнасящо се до търговска сделка от кръга на абсолютните по чл.1, ал.1 ТЗ или търговска сделка, сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие /чл.286 ТЗ/. На осн. чл.365, т.1 ГПК търговски е спорът, имащ за предмет право, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й. Следователно законодателят изрично е обхванал в кръга на търговските спорове правоотношенията по повод действителността на търговските сделки, а именно установителни искове за валидността на договорите и за вземанията въз основа на тях, а така също и осъдителни искове за вземания във връзка с действителността на договорите или отделни техни клаузи.
В процесния случай пред СРС са били предявени осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като претендираното с него вземане от 1529,77 швейцарски франка произтича от твърдяна нищожност на договорни клаузи като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП и установителен иск за недължимост на сума от 500 швейцарски франка, представляваща част от главница по кредита – натрупана лихва към кредита и сумите от 45 швейцарски франка – възнаградителна лихва и 5 швейцарски франка – такса за увеличение, начислени върху натрупаната към главницата възнаградителна лихва. Следователно не е предявен самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на договорни клаузи от процесния договор за банков кредит, основан на твърдения за неравноправен характер на същите по смисъла на ЗЗП. Ищецът е въвел нищожността на отделни клаузи от договора за банков кредит като довод в обстоятелствената част на исковата молба и по този преюдициален за основателността на осъдителния иск въпрос решаващия съдебен състав се е произнесъл в мотивите, а не в диспозитива на въззивното решение.
Налага се извод, че претендираните с исковата молба на Ф. А. А. срещу банката вземания се отнасят до сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот. Изрично в чл.1, ал.1, т.7 ТЗ договорът за банков кредит е дефиниран като търговска сделка и сключен от банката – ответник в кръга на упражняваното от нея занятие. Предметът на спора и търговското качество на едната от страните по него са достатъчно основание за квалифициране на делото, по което е постановено въззивното решение, като търговско. Неоснователни са доводите в частната жалба, че обвързаността на спора със специалните правила на ЗЗП срещу неравноправни и поради това нищожни клаузи в договор за банков кредит изключва търговския характер на разрешения с въззивното решение правен спор. Потребителското качество на една от страните по делото е ирелевантно за квалифицирането на спора като граждански или търговски. От гледна точка на процесуалното право качеството „потребител” е от значение за специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК и за реда, по който се разглеждат определена категория потребителски искове, но не и за преценката дали въведеният с иск на потребител правен спор е граждански или търговски, респ. дали делото, в рамките на което е разгледан искът, е гражданско или търговско.
След като всяко едно вземане по предявените искове в размер под 20 000 лв., то касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 45/06.02.2018г. по т.д. № 172/2018г. на ВКС, II т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: