О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София,12.04.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 252 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 05.12.2011г. по гр.д.№440/2011г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е допусната делба между Д. К. Д.,С. К. Д. и Г. Р. К. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по к.к. на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-С.,с административен адрес [населено място], [улица],ет.2, самостоятелният обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор *,с предназначение-жилище, апартамент с площ по документи 124кв.м.,при квоти 5/12 ид.части за Д. К. Д.,5/12 ид.части за С. К. Д. и 2/12 ид.части за Г. Р. К.,като е отхвърлен предявеният от Д. К. Д. иск с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на извършеното с нотариално заверено заявление от 20.05.1983г. по реда на чл.56,ал.3 З./отм./ учредяване на право на надстрояване на втория жилищен етаж от жилищната сграда от наследодателя им К. Д. К. като неоснователен.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя въпроса за допустимостта на въззивното решение в частта,с която съдът се е произнесъл по иска за възстановяване на запазената част от наследството на К. Д. К. без в тази част решението на първоинстанционния съд да е било обжалвано.Поставя се и въпросът допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение, както и въпросът за задължението на съда да се произнесе като обсъди всички доказателства и при правилно разпределяне на доказателствената тежест.
Ответниците по касационна жалба С. К. Д. и Г. Р. К. не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
Д. К. Д. е предявил срещу С. К. Д. иск за делба на втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор * в [населено място],с административен адрес [населено място], [улица] искане за възстановяване на запазената му част от наследството на К. Д. К. чрез намаляване на акт на безвъзмездно учредяване на право на надстрояване,извършено от наследодателя с нотариално заверено заявление от 20.05.1983г. и с искане да бъде взет предвид извършеният на 03.05.2010г. от С. К. Д. отказ от наследството на С. С. К.,починала на 05.07.1968г.
Първоинстанционният съд е постановил намаляване на дарственото разпореждане,с което К. Д. К. безвъзмездно отстъпва на С. К. Д. с нотариално заявление от 20.05.1983г. по реда на чл.53,ал.2 З./отм./ право на надстрояване на втори жилищен етаж до размер на 4/18 ид.части и е възстановил запазената част на Д. К. Д. от наследството,като е допуснал делба при квоти 7/18 ид.части за Д. К. Д. и 11/18 ид.части за С. К. Д.,приемайки,че извършеният на 03.05.2010г. от С. К. Д. отказ от наследството на С. С. К. е недействителен и не поражда правно действие. Така постановеното решение е обжалвано от Д. К. Д. само в частта досежно квотите,при които е допусната делбата с оплакване,че не е налице искане за произнасяне относно валидността на отказа от наследство,доколко С. К. Д. не е изразил становище по предявените искове в срока по чл.131 ГПК.
Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд изцяло като е приел,че макар първоинстанционното решение да не е обжалвано в частта по иска с правно основание чл.30,ал.1 ЗН,с оглед конституирането във въззивното производоство на Г. Р. К. като съделител и на обстоятелството,че на нея обжалваното решение в тази част е непротивопоставимо,въззивната инстанция дължи произнасяне по същество по иска,разглеждането на който е от значение за определяне квотите на страните.
Настоящият състав приема,че в частта по предявения иск за възстановяване на запазената част от наследството постановеното от въззивния съд решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване с оглед произнасяне по поставения въпрос за допустимостта на решението на въззивния съд.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №977/09.04.1979г. по гр.д.№2378/1977г. на І ГО на ВС,в което е прието,че спорът за действителността или не на направен отказ от наследство трябва да се реши в спорно исково производство с предявяване на установителен иск от заинтересования.
С оглед липсата на подаден по реда на чл.131 ГПК отговор от съделителя С. К. Д. настоящият състав приема,че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение в частта по допускане на делбата и определяне на делбените права по въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение,тъй като по така поставения въпрос е налице противоречиво разрешаване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
По въпроса за задължението на съда да се произнесе като обсъди всички доказателства и при правилно разпределение на доказателствената тежест според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване,тъй като разрешаването на този въпрос не е обусловило крайния извод на съда както досежно претенцията по чл.30,ал.1 ЗН,така и досежно наличието на съсобственост. Същественото в случая е становището на въззивния съд за правомощията му да се произнесе по иска за възстановяване на запазената част от наследството,по валидността на отказа от наследство и необходимостта от конституирането на Г. Р. К. като съделител,по които въпроси,както вече беше отбелязано,касационно обжалване следва да се допусне.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.12.2011г. по гр.д.№440/2011г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 50.00лв./петдесет лева/ държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: