О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София 17.02.2015 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5306/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. И. С. – процесуален представител на Б. Е. М. против решение № 7790/23.11.2012 г., постановено по гр. д. № 2384/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-69-103/14.09.2011 г.по гр.д. № 31499/2010 год. на Софийски районен съд,с което е признато за установено по предявените от [фирма] искове, че Б. Е. М. дължи по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 200, ал. 1 ЗЗД сумата от 1981, 30 лв., представляваща продажна цена на доставената топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в [населено място], ж.к. „М. 3, [жилищен адрес] за абонатен номер 186351, за периода от м. 03.2007 г. до м. 04. 2009 г., заедно със законната лихва и по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 464, 92 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от 12.04.2007 г. до 15.02.2010 г., удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. 5133/2010г. по описа на СРС, като отхвърля иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 ГПК и чл. 200, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1981,30 лв. до пълния предявен размер от 7037,99 лв. и за периода от м.01.2003 г. до м. 02.2007 г., включително и иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 464, 92 лв. до пълния предявен размер от 2269,74 лв. и за периода от 01.03.2003г. до 11.04.2007 г. включително.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради противоречие с процесуалния и материалния закон и необоснованост на постановеното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат всички основания по чл.280 ГПК във връзка с разрешени от въззивния съд правни въпроси, както следва: допустима ли е намесата на държавата в отношенията между търговско дружество и физическо лице/гражданин/; ако е допустима намесата на държавата чрез какъв нормативен акт става тази намеса; тази намеса кореспондира ли с правата на гражданите, закрепени в чл. 32 от Конституцията на Р България; тази намеса не се ли явява нарушаване на принципа за равенство пред закона на всички правни субекти, не е ли тя предпоставка за злоупотреба с монополизма и за нелоялна конкуренция; тази намеса съобразена ли е с практиката на Европейския съд по правата на човека; възможно ли е по силата на закона /§1, т. 4 ДР от ЗЕ/ да възникнат облигационни отношения между гражданин и търговско дружество [фирма] въз основа на придобито право на собственост или учредено право на ползване; ако е възможно това, този закон не се ли явява средство за облагодетелстване на частни интереси; при колизия между понятия „потребител” в З./§13, т. 1 от ДР/ и ЗЕ/§1, т. 4 от ДР/ при изрична повелителна норма в З., кое понятие следва да се възприеме; къде е мястото на продажба на топлинна енергия при дялово разпределение и поставен топломер на изхода на абонатната станция; допустимо ли е да се начисляват разходи по доставка без да е определено място на продажба; възможно ли е да има валиден договор за продажба на топлинна енергия без тя да бъде индивидуализирана – определена по количество и качество; трябва ли доставената топлинна енергия да съответства на потреблението на етажната собственост и впоследствие на конкретния потребител; след изключване на отоплението в цял вход от сграда в режим на етажна собственост какво налага отново заплащането на топлинна енергия, която реално не постъпва в съответния вход; игнорирането на релевантни факти в решението на съда, представени по делото, какви правни последици води след себе си; допустимо ли е да се начисляват лихви върху суми по прогнозно определено количество топлинна енергия без насрещната страна да е изразила писмено съгласие за авансово плащане; какви правни последици води след себе си фактът за неспазване нормата на чл. 21 З. по отношение на двете услуги – подгряване на топла вода и отопление; цената на тези услуги е неясна и нейното сложно математическо изчисляване затруднява обикновения гражданин, с това не се ли засягат неговите, гарантирани от законите и Конституцията на Р България, законни интереси. Не се позовава на решения на ВКС, в противоречие с които да са разрешени формулираните въпроси, не представя доказателства за противоречива практика на съдилищата по тях и бланкетно се позовава на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Третото лице помагач на ответника по касация – [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, чието решение е потвърдил, и се произнесъл по направените оплаквания във възззивните жалби. Първоинстанционният съд е приел, че между страните в производството съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕЕЕ(отм.) и ЗЕ, като този договор се счита за сключен при публично оповестени общи условия с конклудентни действия. Приел е, че съгласно нормативните разпоредби разпределянето на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а общото консумирано количество топлинна енергия се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, като количеството топлинна енергия за отопление е сумата от количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на отделните имоти. Съдът е направил извод, че потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, респективно дължат заплащане на сума за мощност. В тази връзка Б. Е. М., независимо от прекратяването на топлоснабдяването в имота си, остава потребител на топлинна енергия от сградната инсталация и такса мощност. При тези съображения, първоинстанционният съд е приел, че е установено потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности, но тъй като се касае за задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б, „в” ЗЗД, се прилага специалната тригодишна давност и исковете на [фирма] са погасени частично на това основание. По наведените оплаквания във въззивните жалби, второинстанционният съд е възприел, че приетите като доказателства СТЕ и ССЕ са изготвени при едновременна проверка на изходящата от [фирма] и дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. Вземанията за консумирана топлинна енергия са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с падеж, уреден в ОУ, и независимо от различния им месечен размер се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая изложението на основанията за допускане до касационно обжалване не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Касаторът е посочил множество въпроси, позовавайки се и цитирайки различни правни разпоредби, съдържащи се в Конституцията на РБ, а именно – чл. 5, ал. 1, 2 и 4, чл. 19, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и в други нормативни актове – §1, т. 4 от ДР на ЗЕ, § 13, т. 1 ДР З. и чл. 21 З.. Формулираните въпроси обаче представляват абстрактни питания и не са свързани с конкретния правен спор, нито са във връзка с установените факти и решаващите изводи на въззивния съд. Част от тях са и фактически, изразяващи се в становище относно извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, относими към правилността на постановения съдебен акт и по същество представляват основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, не и основание за допускане до касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл.6 ГПК.
Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен и/или процесуалноправен/ не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Само за пълнота на изложеното, следва да се посочи, че не са посочени нито решения на ВКС, на които решението на въззивния съд да противоречи, нито доказателства за противоречива практика на съдилищата, съгласно даденото задължително тълкуване на закона в т.2 и т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС,а отделно от това касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 7790/23.11.2012г., постановено по гр. д. № 2384/2012 г.на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: