1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№237
С., 19.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваната от съдия К. М. молба по гр.д. № 229 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 127 от 27.03.2012 г., постановено по настоящото гр.д. № 229/2012 на ВКС, ІІ г.о. е оставена без разглеждане молбата вх. № 38282 от 27.07.2010 г. на Министъра на земеделието и храните за отмяна на решение № 369 от 23.04.1997 г. по гр.д. № 1645/1995 г. на Русенския районен съд, решение № 649 от 9.03.2005 г. по гр.д. № 460/2004 г. на Русенския окръжен съд, решение № 819 от 14.08.2007 г. по гр.д. № 3208/2005 г. и решение № 1505 от 10.08.2008 г. по гр.д. № 3208/2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, като Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните е осъдена да заплати на И. И. И. /универсален наследник по завещание на К. Д. Р./ направените по подаване на отговор разноски в размер на 4500 лв.
В подадената против определението частна жалба от държавата, чрез Министъра на земеделието и храните и уточнението й с молба вх. № 4954/16.05.2012 г. се съдържа искане за намаляване на присъдените разноски поради тяхната прекомерност, което искане следва да се разгледа по реда на чл.248 ГПК.
И. И. И. е възразила, че размера на адвокатския хонорар дори е нисък, съпоставен с високата стойност на процесния имот и минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното: минималния размер на адвокатските възнаграждения при дела с определен материален интерес се определя именно върху този материален интерес – 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай предмет на спора е ревандикационен иск по отношение на недвижим имот, който иск е оценяем, като данните за стойността на имота се съдържат единствено в представената при предявяването му на 15.05.1995 г. данъчна оценка в размер на 70.55 деноминирани лева. При липса на други данни за материалния интерес следва, че съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение за настоящия спор е 100 лв. Настоящото производство обаче е за отмяна на влязло в сила решение и съгласно чл.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на молбата за отмяна без явяване в съдебно заседание минималния размер е * от размера по чл.7 от Наредбата, но не по-малко от 150 лв.
След като минималния размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на молбата за отмяна е в размер по-висок от този за съдебното производство по иска, то в настоящия случай този по-висок размер следва да се приеме като минимален и за подаване отговор на молбата за отмяна.
От горните констатации следва, че искането за изменение на определението за разноски е основателно, тъй като договореното от И. И. И. адвокатско възнаграждение е прекомерно и на основание чл.78, ал.5 ГПК и § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде намалено на 450 лв.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 127 от 27.03.2012 г., постановено по настоящото гр.д. № 229 по описа за 2012 на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в частта, с която Държавата, чрез Министъра на земеделието и храните, [населено място], [улица] осъдена да заплати на И. И. И. /универсален наследник по завещание на К. Д. Р./, [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 4500.00 лв., като НАМАЛЯВА присъдените разноски от 4500.00 /четири хиляди и петстотин/ лева на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на И. И. И. и Министъра на земеделието и храните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: