О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
гр. София, 29.03.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията В. гр. д. № 3458/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура – Велико Т. срещу решение № 137/04.07.2018 г. по гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Ответникът А. Н. К., чрез адв. Й. Й. е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА (Закон за адвокатурата) за настоящото производство.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, в която състав на Апелативен съд – Велико Т. е потвърдил решение № 398/11.10.2017 г. по гр. д. № 34/2017 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта му, с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, на ищеца сумата от 30 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в периода 03.12.2013 г. – 09.11.2016 г., за престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 НК, по което е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата от 09.11.2016 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел наличието на елементите от фактическия състав на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предвид доказването на обстоятелствата, които го формират. Те се изразяват в повдигнато спрямо ищеца незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал.1, т. 2, предл. 1 НК, за което е постановена влязла в сила оправдателна присъда. Изложени са съображения относно обстоятелствата, меродавни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В тази връзка е отчетена продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство (вкл. и в съдебна фаза) от близо 3 години, за времето от 03.12.2003 г. до 09.11.2016 г., което е прието да не съставлява продължителен срок, както и че в този период личната му свобода не е била ограничена, тъй като спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лв. Въззивният съд е съобразил обстоятелството, че ищецът е на 55 години – в разцвета на силите си, с висше образование и чисто съдебно минало. Прието е, че той е бил едноличен собственик на капитала на търговско дружество с основна дейност – извършване на счетоводни услуги и се ползвал с безспорен авторитет сред клиенти, близки, познати и служители в териториалните дирекции на НАП и НОИ. Установено е, че в резултат на воденето срещу него наказателно производство ищецът понесъл много тежки и необратими последици в професионалната си дейност – голяма част от клиентите и познатите му спрели да го търсят, той бил отчаян, станал затворен в себе си, изпитвал безпомощност и несигурност за бъдещето си. Съдът намерил, че от незаконното обвинение ищецът е преживял много психически страдания и се влошило здравословното му състояние, отслабнал, заболял от захарен диабет и в края на 2013 г. бил диспансеризиран. Наложило му се да посещава лекари и да приема медикаменти. Развити са мотиви, че тези обстоятелства обосновават извод за търпени от ищеца в качеството му на обвиняем по воденето срещу него наказателно производство, а в съдебна фаза и като подсъдим – стрес, притеснения и негативни преживявания, дискомфорт, страхове, които с оглед техния интензитет и продължителност дават основание да се приеме, че справедливият паричен еквивалент на неимуществените вреди възлиза на 30 000 лв. Тази сума е приета да съставлява подходящо, необходимо и достатъчно обезщетение за тях. Установено е, че в случая няма съпричиняване на вредоносния резултат.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Релевира се довод, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 19, поради липсата на необходимите мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. В тази връзка се поставя следния правен въпрос:
„Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди?“
Макар въпросът да е релевантен и да обуславя процесуалната дейност на въззивният съд по мотивиране на фактическите и правни изводи за дължимостта на обезщетението за неимуществени вреди и неговия размер, т. е. да е налице общо основание за селекция на касационната жалба, по чл. 280, ал. 1 ГПК, не се открива поддържаното допълнително такова. Въззивната инстанция е съобразила трайната съдебна практика и е изложила мотиви за всички релевантни обстоятелства, които са установени с ангажираните по делото доказателства, вкл. е отчела интензитетът на неблагоприятното засягане от незаконното обвинение и неговата продължителност върху личността на ищеца, с оглед календарната му възраст, здравословното му състояние и професионална дейност на счетоводител, която е сериозно накърнена и фактически преустановена под формата на търговско дружество с капитал, формиран еднолично от дяловете на ищеца и в предмета на дейност на което е извършването на счетоводни услуги.
Ето защо, така поставен горният въпрос не обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторът се позовава.
В изложението се поддържа твърдение, че въззивното решение противоречи на постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г., тъй като не е извършена преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Сочи се отклонение на обжалваното решение и с разясненията в ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК – т. 11, доколкото е необоснован изводът на съда, че особеностите на случая налагали определяне на обезщетение за търпени неимуществени вреди глобално по справедливост в размер от 30 000 лв.
Горните доводи обаче касаят правилността на решението и са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са относими в производството по селектиране на касационната жалба, по чл. 288 ГПК. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не са правни въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е обстоятелство, което, само по себе си е достатъчен аргумент да не се допуска касационно обжалване, без да се проверява наличието на допълнителните основания. Определянето пък на размера на обезщетението глобално по справедливост касае спазването на принципа по чл. 52 ЗЗД и се явява въпрос, който засяга правилността на решението.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните в настоящото касационно производство разноски. Ответникът по касация е представляван от адв. Й. Й. по силата на договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА (Закон за адвокатурата). Адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, като същото съдът определя в размер на 1 072 лв., съобразно чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137/04.07.2018 г. по гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България със седалище гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адвокат Й. Ц. Й. от [населено място], ул. „, ет. , офис , сумата в размер на 1 072 (хиляда седемдесет и два) лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство в касационното производство на А. Н. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.