О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
Гр.София, 27.04.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 172 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д. , гр. К. срещу определение № 18/09.01.2009г., постановено по ч.гр.д. № 540/2008г. от В. окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане № 70/02.10.2008г. по ч.гр.д. № 74/2008г. на К. районен съд. С това разпореждане, на основание чл.418, ал.1 от ГПК, съдът е постановил да се издаде заповед за изпълнение на “И” А. срещу М. Д. за сумата от 23379.66 лв. главница и 382.52 лв. лихви, допуснал е незабавно изпълнение и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът “И”А. , гр. С. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение В. окръжен съд е приел, че е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит № 107-АГ/07г., сключен между “И”А. и М. Д. за непогасена част от дължимата главница и лихви. Възраженията на жалбоподателката за съществуващи договорки с трети лице – ДФ “З” са счетени за неотносими към задължението й спрямо кредитора.
Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване частната жалбоподателка се позовава на неправилност на обжалваното определение и твърди, че ДФ “З” е гарант на отпуснатия й от банката кредит. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е обвързано с липсата на практика на ВКС по въпроса дали “Ф“З”, респ. неговата Р. агенция, отговарят, когато същият е гарант пред банка за вземане на суми от земеделски производители”.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване.
По силата на чл.419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, подадена заедно с възражението срещу издадена заповед за изпълнение, може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. В случая, не се оспорва задължението на частната жалбоподателка към банката, поради което при прилагане на нормата на чл.419, ал.2 от ГПК не съществува неяснота относно тълкуването й. Взаимоотношенията на частната жалбоподателка с трето лице не са били предмет на делото, поради което нямат характер на съществен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага необходимост от произнасяне от ВКС по тълкуване на правна норма, но не и по разкриване на съществуващи облигационни отношения между страните и трето на спора лице.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18/09.01.2009г., постановено по ч.гр.д. № 540/2008г. от В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.