О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София 22.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1530 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Г. К. Б.,чрез процесуалния му представител –адвокат П. против въззивно решение № 1* от 8.07.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1* от 8.05.2009г. по гр.д. № 3541/2008г.на Пловдивски районен съд-ХVІІІгр.с. в обжалваната част,с която са отхвърлени предявените от Г. К. Б. искове- на основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 336.35лв.и на основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 9 185.92лв.срещу „Ц„АД гр. П. за заплащане на обезщетенията в пълен размер при отчитана и начислявана инфлация за периода месец юли 2005г.-12.05.2008г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба са посочени основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,а поставеният въпрос е за дължимостта на претендираните обезщетения по чл.222 и чл.224 от КТ. Позовава се на решение № 977 от 17.04.2009г.по гр.д. № 2243/08г.на ПРС, решение № 890 от 8.04.2009г.по гр.д. № 2729/08г.на ПРС и решение № 976 от 17.04.2009г.по гр.д. № 2307/08г.на ПРС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Касационната жалба срещу въззивното решение,в частта му касаеща претенцията на основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 336.35лв. е недопустима на основание чл.280 ал.2 от ГПК. В тази част –тя следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Въззивното решение е постановено по два обективно съединени иска,всеки един от които е с различен обжалваем интерес. Претендират се различни суми,на различни основания-без връзка между тях,като от произнасянето по единия иск, по никакъв начин не зависи произнасянето по другия.
За да постанови решението си /досежно претенцията на основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 9 185.92лв./, въззивният съд е приел,че договореното съгласно КТД компенсиране на основната работна заплата със съответния процент инфлация-не следва автоматично да се начислява и върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ,тъй като такова не е било начислено към момента на прекратяване на трудовия договор и не може да бъде определено като периодично допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. Мотивирал се е с направения от него извод,че договореното съгласно КТД компенсиране на основната работна заплата със съответния процент инфлация има обезщетителен характер с оглед неблагоприятния ефект на натрупването на инфлацията за исковия период,а няма характер на заплата /основна,брутна или част от нея/.
При така изложените факти-поставеният от касатора въпрос за дължимостта на претендираното обезщетение по чл.224 от КТ-е от значение за изхода на спора,но той нито е решаван противоречиво от съдилищата, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както се твърди в жалбата.
Представените три решения на ПРС –не могат да обосноват наличие на противоречиво решаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,тъй като те са несъотносими. В тях няма произнасяне по поставения в настоящето производство въпрос за това следва ли да се начислява договорения съгласно КТД процент инфлация-върху обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ/разгледан е въпроса за заплащане на дължимо трудово възнаграждение поради неотчетена и неначислена инфлация/.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
За да е от значение за точното прилагане на закона-разглеждането на поставения въпрос следва да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за „развитието на правото”-във връзка с поставения въпрос- законите да са непълни,неясни или противоречиви и да се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването й предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая това не е така.
Постигната договореност в чл.15 от КТД/на която се позовава касатора/ е за тримесечно компенсиране на работната заплата с процента на инфлация,обявен от НСИ за периода. Обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ е съобразно брутното трудово възнаграждение,което съгласно чл.228 от КТ се изчислява на база „полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение”. От съпоставката между начина,по който е регламентирано обезщетението и е договорено компенсирането е ясно,че договореността за компенсиране не се прилага за обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ.
Изложеното мотивира настоящия състав на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение да приеме,че не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане до разглеждане по същество на подадената касационна жалба,поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от касационна жалба от Г. К. Б. против въззивно решение № 1* от 8.07.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд досежно претенцията на основание чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 336.35лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1530/09г.на ВКС в тази ЧАСТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 8.07.2009г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2009г. на Пловдивски окръжен съд в останалата ЧАСТ,касаеща произнасянето по претенцията на основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 9 185.92лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО само в частта,в която е прекратено производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.