2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 25.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 101/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. акционерно дружество „В.” -[населено място] срещу определение № 3281 от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3187/2010 г. на П. окръжен съд. С обжалваното определение е отменено постановеното от А. районен съд определение № 1316 от 14.10.2010 г. по гр. д. № 1466/2010 г. за прекратяване на производството поради местна неподсъдност на предявения иск и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд, като делото е върнато на А. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното определение поради нарушение на разпоредбата на чл.115 от ГПК и се прави искане за неговата отмяна.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поддържани във връзка с определения за обуславящ процесуалноправен въпрос относно местната подсъдност на иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач, предявен срещу застрахователя по този вид застраховка.
Ответникът по частната касационна жалба В. Д. А. от[населено място] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 26.01.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното : Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела, а по силата на чл.274, ал.4 от ГПК – и определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена на 20.01.2011 г., т. е. след датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2011 г. – 21.12.2010 г., поради което обжалваемостта на атакуваното със същата въззивно определение следва да бъде преценявана съобразно действащата след изменението редакция на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 от ГПК.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от В. Д. А. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ. Искът е заявен като частичен за сумата 10 000 лв., която сума съставлява цена на иска по смисъла на чл.68 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ГПК. Предвид цената на предявения иск, която не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, постановеното от въззивния съд определение по подсъдността на иска не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на З. акционерно дружество „В.” -[населено място] срещу определение № 3281 от 06.12.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 3187/2010 г. на П. окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :