3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№237
гр. София,14.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 997 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Квиатковска и М. С. К., Полша, срещу решение №1307 от 19.07.2012г. по гр.д. № 794/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6447/01.12.2011г. по гр.д. № 2517/2011г. на Софийски градски съд, ГК, I-15 състав, за отхвърляне на предявените от касаторите срещу [фирма], искове по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 99 908,74 евро, ведно със законна лихва за забава от завеждането на исковата молба- 28.02.2011г. до окончателното плащане на сумата, представляваща платена покупна цена по предварителен договор за продажба от 29.07.2008г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата, Р. 5” Е., оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, въззивният съд е приел, че липсва основание за разваляне на предварителния договор от страна на ищците – купувачи по него, тъй като продавачът е изпълнил задължението си да въведе в експлоатация сградата, в която се намира процесното жилище, само с три дни забава спрямо уговорения от страните срок – до 15.12.2008г., поради което на основание чл.87, ал.4 ЗЗД, право на разваляне на договора за касаторите не е възникнало. Апелативният съд е изложил съображения, че доколкото единственото посочено от ищците основание за разваляне на договора е забавата на продавача да изгради сградата и да е предаде в експлоатация в срок до 15.12.2008г., волеизявлението за разваляне на договора, направено с исковата молба, не е породило целения правен ефект- отпадане на облигационната връзка.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси: 1. Могат ли страните по договорен път да определят „подходящ срок за изпълнение” по см. на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и волеизявлението за разваляне на договора в исковата молба съдържа ли и имплицитно предизвестие за доброволно изпълнение?; 2. Дали уговорената от страните в сключения предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот възможност за прекратяването / развалянето му с предизвестие, характеризира този договор като фикс- сделка? Касаторите се позовават на допълнителния критерий по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, като сочат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Формулираните от касаторите материалноправни въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК, свързани с необходимостта, евентуално с начина на даване от кредитора на подходящ срок за изпълнение на длъжника, след изтичането на който договорът се смята за развален, са относими към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за връщане на авансово платена продажна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, но не обуславят изхода му по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В решаващите мотиви на въззивния съд неоснователността на претенциите е изведена единствено от липсата на неизпълнение от страна на продавача на задълженията му по предварителния договор, от където е направен извода за непораждане за купувачите на потестативно право за разваляне на договора. Въпросите за начина на упражняване на правото за разваляне на договора не са били предмет на обжалваното въззивно решение, с оглед приетата от апелативния съд липса на възникване на това право в полза на касаторите.
Видно от изложеното, по отношение на поставените от касаторите въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол – въпросите да са обусловили изхода на делото. Предвид указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол на съдебния акт, поради което не следва да се обсъжда релевираната от жалбоподателите допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1307 от 19.07.2012г. по гр.д. № 794/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.