О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№237
София, 24.03.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1067 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. К. К.
С Решение № 92 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 117/2009 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил Решение № 76а от 17.11.2008 год. постановено по гр.д. № 31/2008 год. на Смолянския окръжен съд. Въззивното решение е постановено по жалбите и на двете страни по спора – „С”Е. и Р. Р. К..
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „С”Е. обективно съединени искове с правно основание: 1./ Чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата 4617.60 лв.; 2./ Чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 36245.35 лв.
Исковете произтичат от сключен на 13.07.2008 год. договор за изработка (подвид „строителство), като безспорно е обстоятелството, че действието му е прекратено преди завършването на обекта. Твърдението на възложителя ищец е, че е заплатил авансово 11400 лв., а извършените СМР са на стойност 6782.40 лв. Т.е. дължи му се връщане на сумата посочена по-горе. Поради неизпълнение на задълженията, ответникът дължи и договорна неустойка.
Първоинстанционният съд е приел, че първият иск е основателен до размера на 2124.75 лв., а втория – до размера на 5036.72 лв. Като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила за отхвърлената част на иска по чл.92 ал.1 ЗЗД. Като е счел, че доводите на страните, свързани с обема и периода на извършените и недовършените СМР са неоснователни, което от своя страна се обусловило извода и относно размера на неустойката, съставът на ПАС е потвърдил първоинстанционния акт в обжалваната част.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „С”Е. е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът Р. К. подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Позовал се е на две решения на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 и на ТР № 147/1954 год. на ОСГК на ВС и на ТР № 56//1961 год. на ОСГК на ВС.
Обуславящ материалноправен или процесуалноправен въпрос по който Пловдивския апелативен съд се е произнесъл (материализиращ противоречието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК), не е формулиран и такъв не може да се изведе от изложението. Освен това, цитираните решения на ВС и ВКС не обективират задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Не следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация, доколкото доказателства за направени такива в настоящето производство не са направени. По искането за разноски за предходните инстанции компетентен да се произнесе е ПАС.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 92 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 117/2009 год. Пловдивският апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.