О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№237
София 07.05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 245/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” Е. гр. С., представлявано от прокуриста М. П. , чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение от 24.01.2008 г. по гр.д. № 8/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-„б” състав, с което е оставено в сила решение от 04.09.2006 г. по гр.д. № 5199/2005 г. на Софийски районен съд, 44 състав. С посоченото решение „В” Е. е осъдено да заплати на А. за с. к. сумата 6 500 лева, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.16.3. от договор за приватизационна продажба от 14.06.1999 г. за И. завод „Д”, гр. Д., ведно със законната лихва от 24.06.2005 г., както и сумата 503.27 лв. мораторна лихва за периода от 05.11.2004 г. до 24.06.2005 г. и разноски по делото.
Касаторът счита решението в обжалваните части за неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. С допълнителни молби е уточнено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с възможността да се намаляват договорените между страните по приватизационната продажба неустойки при наличие на предпоставките на чл.92, ал.2 ЗЗД. Счита се, че произнасянето на ВКС е наложително, с цел обобщаване на съдебната практика и правилното тълкуване на закона. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът счита, че разрешението на СГС по посочения материалноправен въпрос противоречи на практиката на ВКС. Позовава се на единственото представено решение № 1226/29.12.2005 г. по т.д. № 515/2005 г. на ІІ т.о.
Ответникът по касация – А. за с. к. , чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване на решението, а по същество – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на чл.14.1.-14.4. от приватизационния договор и двустранно подписаното допълнително споразумение към него от 14.09.2000 г. ответникът е поел задължение за изготвяне и представяне пред АСПК до отчет за извършени инвестиции и за поддържаната численост на персонала през съответните годишни отчетни периоди, до тридесети април на следващата година, като за забава на това задължение е договорена неустойка в чл.16.3 в размер на 500 лв. дневно. След преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото, решаващият съд е направил извод за доказаност на исковите претенции с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, в посочените по-горе размери. Като неоснователни са преценени възраженията на ответното дружество/сега касатор/ за нищожност на клаузата по чл.16.3.от договора, по съображения, че се касае за договорни отношения, а не за отношения, основани на административен акт. В мотивите на решението е застъпено становище за приложимост на чл.309 ТЗ, което обуславя неоснователност и на евентуалното искане за намаляване на неустойката поради прекомерност. Независимо от това обаче, въззивният съд е преценил възражението и с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗЗД, но го е отхвърлил поради недоказаност. Без уважение е оставено и релевираното възражение за наличие на обективна невъзможност за ответното дружество да изпълни процесното задължение в уговорения срок, тъй като изпълнението на задължението не е обвързано от заверяване на годишния счетоводен отчет съгл. Закона за счетоводството.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице инвокираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Действително, очертаният от касатора материалноправен въпрос, свързан с възможността да се намаляват предвидените неустойки при забавено изпълнение на задълженията на купувача по приватизационен договор, при наличие на предпоставките на чл.92, ал.2 ЗЗД, е съществен за изхода на спора. От друга страна обаче не е доказана нито една от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК. Твърдението на касатора за решаването на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, позовавайки се на решение № 1226/29.12.2005 г. на ІІ т.о., по същество не може да бъде споделено. Действително, изразеното от въззивната инстанция становище за приложимост на разпоредбата на чл.309 ТЗ, предвиждаща забрана да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци, противоречи на трайната практика на ВКС за особената правна същност на приватизационната продажба, съчетаваща в себе си договор за продажба, с елементи от административен характер. В този смисъл е и практиката по новия ГПК – напр. решение № 1/10.02.2009 г. по т.д. № 372/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. От друга страна, становището на СГС противоречи и на материалния закон, тъй като чл.309 ТЗ е приложим само при двустранни търговски сделки. Тъй като обаче мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелен касационен к. , а от друга страна те не са обосновали крайния извод на съда по това възражение на ответника/касатор/, а то е отхвърлено като недоказано, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не може да се счете, че е налице основанието и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по приложението на чл.92 ЗЗД – относно функциите на неустойката и предпоставките за реализиране отговорността на неизправната страна по договора, е налице безпротиворечива съдебна практика, а от друга страна нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД е съвършенно ясна и не се налага нейното тълкуване. Що се касае до поддържания от касатора довод, че липсва практика на ВКС по новия ГПК- чл.365 и сл., той е неотносим, тъй като производството пред инстанциите по същество е по реда на ГПК/от./ – § 2, ал.1 и 2 ПЗР на ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 24.01.2008 г. по гр.д. № 8/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-„б” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: