О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 345/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т., чрез пълномощника му адв. Х. Д., срещу решение № 146/ 15.11.2010 г. по в.гр.д. № 359/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдил решението от 29.04.2010 г. по гр.д. № 1036/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Г. П. С. и А. П. М. искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД за заплащане от всяка от ответниците по 20000 лв., получени на отпаднало основание- развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, и частични искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка от всяка от ответниците по 2500 лв.
Ответницата Г. П. С., чрез пълномощника й адв. В. Й., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Втората ответница не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в частта по субективно съединените искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД за заплащане от всяка от ответниците по 20000 лв., получени на отпаднало основание, с оглед обжалваемия интерес.
Жалбата е процесуално недопустима в частта по субективно съединените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, предявени като частични, за заплащане на неустойка от всяка от ответниците по 2500 лв. Цената на всеки от двата иска, която се определя от търсената сума съгласно чл. 69 ал. 1 т. 1 ГПК, е 2500 лв. Въззивното решение в тази част не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК. В случая не е приложим § 25 от ПЗР на ЗИДГПК/ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, тъй като касационната жалба е подадена на 22.12.2010 г. Затова касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
По допускане на касационно обжалване на решението в частта по субективно съединените искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД:
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите: дали процесният предварителен договор е нищожен и въобще следва ли това да бъде изследвано в настоящия казус; следва ли да бъде върнато това, което е дадено по един нищожен договор; следва ли съдът да се произнесе в диспозитива на решението относно нищожността на договора, ако счита, че е налице такава. Поддържа противоречие с практиката на ВКС по първите два въпроса. Приложени са решенията, на които се позовава. По третия въпрос твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа още, че настоящият казус е решаван противоречиво от съдилищата, като първоинстанционният съд е приел, че липсата на уговорена продажна цена не води до нищожност на предварителния договор, а въззивният съд е направил противоположен извод.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Първият въпрос, така както е формулиран, всъщност касае правилността на обжалваното решение, която не може да се обсъжда в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Това може да стане само след допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос касаторът не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, което е общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, в който смисъл е т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и който да бъде обсъден във връзка със соченото допълнително основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на съдебни актове, които не попадат в кръга на задължителната практика на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК съгласно задължителното тълкуване в т. 2 и 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. Вторият въпрос не е от значение за изхода на делото. В случая предявените субективно съединени искове, предвид изложеното в исковата молба и в последващите уточнителни молби, са за връщане на даденото на основание предварителен договор, който впоследствие е развален, т.е. на отпаднало основание- чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, по които съдът се е произнесъл, а не на основание нищожен договор, т.е. начална липса на основание- чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, с каквито искове съдът не е сезиран и по каквито не се е произнесъл. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса дали следва съдът да се произнесе в диспозитива на решението относно нищожността на договора, ако счита, че е налице такава. Касаторът не е изложил обосновка, относима към това основание за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице, когато обжалваното решение е постановено въз основа на неправилна съдебна практика или такава, която вече не е актуална поради промени на обществените условия, или липсва практика, правните разпоредби са непълни, неясни или противоречиви, каквито доводи в случая не се съдържат в изложението на касатора. Твърдяното от касатора противоречие между дадените разрешения относно нищожността на предварителния договор от първоинстанционния съд и от въззивния съд в хода на инстанционното производство не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл е т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението в посочената част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на Т. И. Т. срещу решение № 146/ 15.11.2010 г. по в.гр.д. № 359/2010 г. на Варненския апелативен съд в частта му по субективно съединените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 345/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение в останалата му част.
Определението в частта му за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство в посочената част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: