О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№238
гр.София, 17.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2449/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Ц. Д. и И. М. П. са подали касационна жалба вх.№ 474 от 15.01.2013 год. срещу въззивното решение № 1853 от 26.11.2012 год. по в.гр.дело № 1251/2012 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав, с което е потвърдено решението от 23.11.2011 год. по гр.дело № 6747/2009 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение І-15 състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. Б. Л. (гражданска на И.) иск по чл.108 ЗС за предаване владението на апартамент /без номер по документ за собственост/, находящ се в [населено място], [улица], първи етаж, с площ * кв.м., състоящ се от една стая, кухня-вестибюл и други сервизни помещения, при съседи: изток – [улица], запад – зелена площ, север – вход, юг-калкан, ведно с *% от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо по плана на [населено място] парцел * в кв.*, местност „Г.-Г-6-І част”, при съседи на дворното място: [улица], УПИ *, УПИ * и УПИ *.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от отговор на следните въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: а) може ли да има сила на пресъдено нещо на решение по отношение на лице, което не е придобило спорния предмет от страна, участвала пряко в процеса. Ако лицето, което е придобило спорната вещ не е участвало в процеса и от своя страна прехвърли спорната вещ на трето лице, последният ангажиран ли е с постановеното решение и това решение има ли сила на пресъдено нещо и по отношение на този приобретател, който не е знаел за процеса? б) след като процесът приключва с акт съдебно решение, а вместо това е постановено определение /с което не се слага край на делото в изрично предвидените от закона – ГПК случаи/, налице ли е валиден съдебен акт и липсата на съдебен акт не е ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до обезсилване на решението и връщането му на първоинстанционния съд? К. поддържат и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и ВС, съгласно която продажбата на чужда вещ не е нищожна, с позоваване на решение № 483 от 15.07.2010 год. по гр.дело № 9911/2009 год. І г.о., решение № 661 от 28.07.1987 год. по гр.дело № 454/1987 год. ІІ г.о., решение № 15 от 15.01.1980 год. І г.о. и решение № 577 от 05.11.2008 год. по т.дело № 331/2008 год. на І т.о., ТК. Поставя се и друг въпрос: не е ли от значение за съда да приключи съдебното дирене при събрани доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, като в нарушение на изискванията на ГПК не е дал и указания за събиране на допълнителни доказателства?
Ответницата по касация М. Б. Л. е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е установено, че с договор за замяна от 08.10.1982 год. Ц. В. Д. придобила собствеността върху процесния апартамент, който със завещание от 04.06.1991 год. завещала на съпруга си И. К. Д.. Завещателката починала на 12.12.1998 год. и оставила за наследници по закон преживелия си съпруг, както и Ц., И. и В. К. – низходящи на починалия преди нея неин брат Д. К.. И. К. Д. починал на 05.12.1999 год. и бил наследен от брат си М. К. Д..
На 02.11.2000 год. В. Д. К. продала с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. апартамента на П. А. П. по време на брака му с Р. Ц. П.. Продавачката се легитимирала като собственик – по наследяване по закон след смъртта на Ц. В. Д. и вписани откази от наследството на последната.
От изисканото и приложено в цялост гр.дело № 5046/2002 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав е установено, че с влязло в сила на 06.04.2006 год. решение М. К. Д. е осъдил на основание чл.108 ЗС П. А. П. и Р. Ц. П. да му предадат владението върху имота. В хода на делото, с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., на 20.01.2005 год. П. и Р. П. продали апартамента на В. Д. К..
С протокол рег.№ 3531 от 20.07.2005 год. на нотариус К. било обявено саморъчно завещание на починалата на 12.12.1998 год. Ц. В. Д., съставено на 04.08.1998 год., с което завещава на племенницата си В. Д. К. апартамента си в [населено място], [улица], ет.*, а на съпруга си И. К. Д. правото да ползва пожизнено имота, както и покъщнината и спестяванията й в Д.. Истинността на завещанието е била оспорена с отговора на исковата молба. Въз основа на заключенията на съдебнопочерковите експертизи/едночленна и тричленна/, съгласно които ръкописният текст в саморъчното завещание с дата 04.08.1998 год. не е написан и подписът за завещател в него не е положен от Ц. В. Д., съобразно чл.194, ал.2 ГПК документът е бил изключен от доказателствата по делото.
Установено е по-нататък, че В. Д. К. се е снабдила въз основа на завещанието от 04.08.1998 год. с констативен нотариален акт за собственост № * от * год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. и на същата дата продала процесния апартамент на И. Ц. Д. –по време на брака му с И. М. П.-Д./сега касатори/.
Ответницата по иска и по касация М. Б. Л. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № * от * год., т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год., като се е позовала пред нотариуса на съставено на 02.04.1995 год. в нейна полза завещание от М. Д./починал в Т. А. на 07.06.2006 год. и на саморъчното завещание от 04.06.1991 год., съставено от Ц. В. Д. в полза на съпруга й И. К. Д..
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците/сега касатори/ се явяват купувачи по договор за продажба, продавачът по който не е притежавал право на собственост върху имота, предмет на сделката, поради което не са придобили вещното право на собственост. Ищците/касатори/ са заявили като основания за придобиване на собствеността от праводателката им В. Д. К. две групи обстоятелства: а) съставеното на 04.08.1998 год. от Ц. В. Д. завещание в полза на В. Д.К. и б) наследяване по закон след смъртта на Ц. В.Д. и последвалите откази от наследството й, изходящи от останалите законни наследници /И. К. Д.-съпруг и Ц. и И. Д. К.-братя на В. Д.К./. В. съд е приел най-напред, че след като завещанието от 04.08.1998 год. е нищожно на основание чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, то не произвежда правно действие и не е довело до придобиване на правото на собственост в патримониума на В. Д. К., поради което и сделката от 05.12.2005 год. не е произвела вещнопрехвърлително действие. Прието е по-нататък, че след като В. Д.К. се явява частен правоприемник на П. Ат.П. и Р. Цв.П.-ответници по гр.дело № 5046/2002 год. на СРС, 39-ти състав, тя е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по същото дело, съгласно чл.220, ал.1 и чл.221 ГПК/отм./, а и съдът по настоящия исков процес е обвързан на основание чл.224, ал.1 ГПК/отм./ да приеме, че В. Д.К. не е придобила собствеността по силата на наследяване по закон след смъртта на Ц. Д. и последвалите откази от наследството й, изходящи от останалите наследници по закон /И. Д.-съпруг, Ц. и И. К.-братя на В. Д.К./.
Независимо от това, въззивният съд е приел, че макар и да попада в кръга на наследниците по закон на Ц. В. Д. /наред с И. К. Д. и Ц. и И. Д.К./, В. Д. К. не е придобила на това основание собствеността върху апартамента, тъй като по отношение на същия имот е налице завет, материализиран в саморъчното завещание на Ц. В.Д. от 04.06.1991 год., въз основа на който това имущество е преминало изцяло в индивидуална собственост на И. К. Д.. Прието е, че последният е приел наследството, оставено от съпругата му не по-късно от 13.04.1999 год., декларирал имота пред данъчната служба „Т.” и заплатил следващия се върху него данък, с което е извършил действия в обема на правата си по завещанието, а отказът му от наследството на съпругата му не е произвел правно действие, тъй като е бил вписан на 31.10.2000 год., след като самият И. К. Д. вече е починал на 03.12.1999 год.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва основание за разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК, за да се прецени дали въззивното решение е процесуално недопустимо и подлежащо на обезсилване, доколкото се твърди, че производството пред първата инстанция е приключило с определение, а не с решение.
Съгласно чл.270, ал.3 ГПК, въззивният съд обезсилва решението, ако то е недопустимо, като в зависимост от порока: а/ делото се прекратява; б/ делото се изпраща на компетентния съд и в/делото се връща на първоинстанционния съд, за произнасяне по предявения иск. За недопустимостта на въззивното решение ВКС следи служебно още в производството за допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК, като наличието дори на вероятност за недопустимост е достатъчно основание касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество, независимо дали касаторът се е позовал на недопустимост при формулиране на основанията за допускане на касационно обжалване.
В случая, не би могло да се приеме наличие на вероятност за недопустимост на въззивното решение, а и липсват твърдения, както и данни по делото, че е налице друг порок, водещ до недопустимост, извън този, който се сочи в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като се твърди, че първоинсвтанционният съд е постановил определение, вместо да се произнесе с решение по съществото на спора. Решение е това постановление на съда, с което той взема становище по предмета на исковия процес: спорното гражданско право, образуващо съществото на исковото дело. С определенията съдът се произнася по процедурни въпроси. Тези определения се делят на две групи: а/ които констатират, че производството е недопустимо и му слагат край, като го прекратяват и б/ които администрират движението /развитието/ на производството. С оглед на това разграничение между решенията и определенията като видове съдебни постановления, както и съответствието на първоинстанционния съдебен акт от 23.11.2011 год. по гр.дело № 6747/2009 год. на Софийския градски съд, гр.отделение, І-15 състав, наименуван „решение”, на съдържанието на акта на съда съгласно чл.236, ал.1 ГПК, и най-важното какво е постановил съдът /установяване, че претендираното от ищците право на собственост върху процесния апартамент не съществува и исковете им са неоснователни/, очевидно е, че се касае до съдебен акт, с който се разрешава материалноправния спор по същество. Обстоятелството, че преди диспозитива е вписано „определи” вместо „реши”, не променя характера му на акт по съществото на спора.
Не е налице и противоречие на въззивното решение с постоянната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, илюстрирана с представените с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения, с които се приема, че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна правна сделка. Заедно с това, обаче в практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд /в т.ч. и решение № 577 от 05.11.2008 год. по т.дело № 331/2008 год. на І т.о. и решение № 483 от 15.07.2010 год. по гр.дело № 991/2009 год. на І г.о./ се посочва и че такава продажба не поражда вещнотранслативно действие. С обжалваното решение въззивният съд не е приел, че договорът за покупко-продажба от * год., предмет на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. е нищожна правна сделка, а че така оформената сделка не е произвела вещнопрехвърлително действие, защото продавачката В. Д.К. не е придобила правото на собственост на апартамента по завещанието от 04.08.1998 год., което е нищожно съгласно чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, защото не е било написано и подписано от Ц. В. Д..
За да бъде допуснато касационно обжалване в отсъствието на основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, би следвало да е налице някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съдържанието на понятието „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ, като във всички случаи допускането на касационно обжалване на това основание трябва да допринася за разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите /чл.5 ГПК/. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК обаче отстраняването на нарушения, за които се твърди, че са допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което би било налице във всички случаи, когато разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК ще има приносен характер за правоприлагането. „Точното прилагане на закона” според цитираното тълкувателно решение се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа правни съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, които да налагат тълкуване на разпоредбите, отнасящи се до разпростирането на силата на пресъдено нещо спрямо частните правоприемници на страната, обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по дело, което е било водено от или срещу праводателя относно прехвърленото право преди правоприемството /чл.220, ал.1 ГПК, отм./ и за обективните предели на силата на пресъдено нещо /чл.221, ал.1 ГПК, отм./. Формулираният с т.1 от изложението процесуалноправен въпрос не се обхваща от визираните две хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и допускането на касационно обжалване решението въз основа на него не би имало приносен характер за съдебната практика. Това прави неоправдано разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1853 от 26.11.2012 год. по в.гр.дело № 1251/2012 год. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав, по жалба вх.№ 474 от 15.01.2013 год. на И. Ц. Д. и И. М. П.-Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/