О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1276/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Район „В. В.” при [община], чрез пълномощника му адв. И. Н., против решението от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1017/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 11.02.2010 г. по гр.д. № 10397/2009 г. на Варненския районен съд в частта, с която предявеният от С. Д. Ч. против касатора иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ е уважен за сумата 1322,25 лв. за периода 01.03.2008 г.- 16.05.2008 г., ведно със законната лихва, и са присъдени разноски.
Ответникът по жалбата С. Д. Ч., чрез пълномощника му адв. В. Т., изразява становище в писмен отговор и претендира разноските за настоящата инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в обжалваната част с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е поставен въпроса за допустимостта на иска, предвид липсата на качество на юридическо лице на касатора. Изложени са оплаквания за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила и необоснованост на обжалваното решение. Касаторът , че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съществува трайно установена практика в смисъл, че всеки работодател по смисъла на § 1 т. 1 ДР на КТ, дори и да не е юридическо лице, разполага с правосубектност да бъде страна в трудовите спорове по чл. 357 КТ, и няма основание тази практика да бъде променяна. В съответствие с нея е и даденото от въззивния съд разрешение, че ответникът по иска като работодател на ищеца, което е установено от доказателствата по делото, е легитимиран да участва като страна по трудовия спор. В останалата част на изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси, съобразно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Твърдяните нарушения на материалния закон и на съдопроизводствени правила и необоснованост са основание за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по касация направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.06.2010 г. по гр.д. № 1017/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Район „В. В.” при [община] да заплати на С. Д. Ч. от [населено място],[жк][жилищен адрес] , разноски за настоящата инстанция в размер на 200 /двеста/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: