5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 238
гр. София, 29.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3340 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 2964/02.08.2018 г. по регистъра на Окръжен съд, гр. Търговище на Община Попово против решение № 78 от 04.07.2018 г. по гр. дело № 102/2018 г. на Търговищки окръжен съд.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. С. А., в който е изложено становище за процесуална недопустимост на жалбата, липсата на основания за разглеждането й по същество, както и за правилност на въззивното решение, което според страната е един законосъобразен и справедлив съдебен акт.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима. Възражението на ответника по касация за процесуалната й недопустимост е правно несъстоятелно, тъй като не са налице условията, предвидени в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, изключващи от касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановено по иск в размер на сумата 12000 лв., поради което е подлежащ на обжалване съдебен акт.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, предвид следните съображения:
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 61 от 17.05.2018 г. по гр. дело № 1045/2017 г. на Поповски районен съд в частта, с която Община Попово е осъдена да заплати на С. С. А. сумата 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, със законната лихва, считано от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като съдебният акт е потвърден и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 479.17 лв. и е присъдена сумата 200 лв., държавна такса по сметка на Поповски районен съд. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на въззиваемия С. А. в размер на сумата 500 лева. Този резултат е мотивиран със следните фактически констатации и правни изводи: квалификацията на иска е определена по чл. 49 ЗЗД; прието е като установена фактическата обстановка нападението на ищеца, движещ се с велосипед от 7 – 8 безстопанствени кучета на 23.10.2017 г., около 20.30 часа на [улица]от южната страна на Селскостопанския техникум, при което тъй загубил равновесие, паднал с велосипеда си на лявата страна и получил счупване на лявата раменна става; обосновано е разбирането, че по предявения иск, в тежест на ответника е опровергаването на твърдението за противоправно бездействие, а в случая не е доказано, че общината е осъществила действия за овладяване популацията на безстопанствени кучета, както и че са изпълнени мерките за овладяване популацията на безстопанствени кучета, съответно че същите са адекватни на проблема, съответстват на финансовите, организационни и други възможности на общината, за да се приеме, че предписаните от закона действия са изпълнени с дължимата грижа; приет е още по установеният факт за нападението на ищеца от 7 – 8 кучета извод за липсата на адекватни мерки от страна на общината във връзка със задължението й да предприеме такива мерки спрямо безстопанствените кучета, както и че контролът на ответника спрямо безстопанствените кучета не е в необходимия обем, гарантиращ здравословна жизнена среда за гражданите на [населено място]; обсъдени са обстоятелства, относими към размера на претендираното обезщетение и е обоснован извод за репариране на неимуществените вреди до размер на сумата 5000 лв.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси със следното съдържание: „Как се доказва безстопанствен характер на кучето по иск за вреди от нараняване от куче и чия е доказателствената тежест за това обстоятелство“; „Нараняването на човек от кучета при предприетите мерки от Община Попово по ЗЗЖ, само по себе си може ли да обоснове извод за противоправно бездействие на общината, като основание за ангажиране на отговорност по чл. 49 ЗЗД?“. Първият въпрос не е съобразен с решаващите изводи на окръжния съд, в които се разглежда противоправното бездействие на общината и недоказване на изискуемите от закона действия за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Затова въпросът няма характеристиките на общо основание и по него не могат да се обосноват допълнителни основания, включително по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е посочил, как се доказва безстопанствен характер на куче, както и чия е доказателствената тежест, но тези обстоятелства са били изяснени в процеса и не са формирали решаващ извод. Същите биха имали значение на решаващ извод при доказване на вреди от куче, собственост на конкретно лице. Настоящият случай не е такъв, поради което и въпросът не е идентичен с разгледаният въпрос по гр. дело № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о., приключило с решение по чл. 290 ГПК, от което е възпроизведен и цитираният по – горе въпрос. Липсата на идентичност между двата случая обуславя и липсата на отклонение на въззивния съд от разрешения в практиката на ВКС. Следващият въпрос също така не е съобразен с мотивите на съда въз основа на които е уважен иска. В съдържанието му са инкорпорирани обстоятелства, които не са приети от съда, а и не са установени по делото. Такива са твърденията за предприети мерки от общината, които съдът не е приел за съответстващи на дължимата грижа за изпълнение на предписаните от закона действия, с оглед предотвратяване на вреди на гражданите. Затова и с този въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По разглеждания въпрос касаторът не е мотивирал допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – позоваване на практика, която е формирана при неточно приложение на закона или не е актуална, с оглед промяна на обществените условия, съобразно изискванията, разяснени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова по цитираният въпрос липсват предпоставки за селектиране на жалбата, а правната последица от това е недопускане на касационен контрол. Доводите на касатора, засягащи твърденията му за положена дължима грижа за изпълнение на законовите мерки съставляват оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, като между тях е и поддържаното становище за необсъждане на протокола за извършена проверка за дейността на Звено „Приют за безстопанствени животи“, което е необосновано и несъответстващо на изложените мотиви, в които докладът е разгледан, но с направените от съда изводи жалбоподателят не е съгласен. Несъгласието на страната с изводи на съда няма относимост към основанията за допускане на съдебен контрол.
Извън решаващите мотиви на въззивния съд е въпросът – „Следва ли Община Попово да отговаря за причинена вреда на А. в резултат на падане от колело, тъй като по делото не е установено, че тя е предизвикана от ухапване от безстопанствено куче и служители на общината не са бездействали противоправно?“. Същият е лишен от характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по естеството си е фактически въпрос. Разрешаването му е обусловено от доказване на факти, а не от обосноваване на правни съображения, които да отразяват тълкуване на закона. Липсата на общо основание, каквото настоящата инстанция констатира по така въведения въпрос има за правна последица недопускането на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания /в този смисъл са разрешенията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, които касаторът не е съобразил при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/.
Касаторът е въвел като общо основание въпроси със следното съдържание: „Каква е границата на дължимата грижа от страна на работници и служители на община Попово от регистриран приют за безстопанствени животни? След като са изпълнени всички задължения от страна на работници и служители, които са им законово вменени, какво следва да бъде извършено, за да не е налице противозаконно бездействие?“. Първият въпрос не е изведен от конкретен извод в мотивите на второинстанционното решение. Окръжния съд приема, че контролът на общината спрямо безстопанствените кучета не е в необходимия обем, гарантиращ здравословна жизнена среда за гражданите на [населено място]. Този извод е обоснован със съображения за това, че действията на служителите на общината по издирване на безстопанствени животи, в частност на кучета следва да бъдат ежедневни и активни, а в тази връзка е и констатацията, че градът не е с голяма територия и обхождането й всекидневно не изисква усилия, повече от необходимото. Изпълнението на посочените изисквания за активен и ефективен контрол върху популацията на безстопанствени кучета, респективно за обезпечаване на здравословна жизнена среда за гражданите не е доказано, според мотивите на съда, в процеса от ответника, който носи тежестта за установяването му. Мотивите на въззивната инстанция са в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС, съгласно които общината дължи обезщетение, когато не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди /решение по гр. дело № 899/2010 г. на ІV г.о./, както и такова обезщетение се дължи при неизпълнение на нормативни задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствени кучета, чрез реализиране на програма в тази насока за изпълнение на задължения по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 48 ЗЗЖ /решение по гр. дело № 2045/2015 г. на ІV г.о./. В съответствие с изводите на съда са и разрешенията в практиката на ВКС за взимане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората и животните /чл. 50, т. 2 ЗЗЖ/ посредством мерки, които при третирането на агресивните безстопанствени кучета трябва да бъдат индивидуални, като в случая не се установява от доказателствата по делото приложен индивидуален подход към агресивните безстопанствени кучета. При положение, че въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС, цитирана по – горе не са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тази практика не се нуждае от промяна, такава не е обоснована, а и не е налице предвидената в нормата хипотеза – развитие на правото, приложима при липсата на съдебна практика по отношение на норми, които следва да бъдат конкретно посочени от касатора /в случая изложението не съдържа такива доводи/, необходимостта от тълкуването, на които страната трябва да обоснове /изискване също така неизпълнено от жалбоподателя/. Няма характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и последният въпрос – „След като са изпълнени всички задължения от страна на работници и служители, които са им вменени по закон, какво следва да бъде извършено, за да не е налице противозаконно бездействие?“. Въпросът произтича от становище на жалбоподателя, а именно, че работниците и служителите му са изпълнили всички задължения, вменени по закон, а въпрос формиран от становище на страната не релевира общо основание, поради което касационният съд приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане до разглеждане на жалбата, поради което не следва да се допусне касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на спора, касаторът – Община Попово следва да заплати на ответника в настоящото производство С. С. А. сумата от 200 лв., разноски за касационното производство, доказани от представения по делото договор за правна защита и съдействие.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 04.07.2018 г. по гр. дело № 102/2018 г. на Търговищки окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Попово, гр. Попово да заплати на С. С. А., жив. [населено място], ул. , сумата 200 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: