4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 30.05. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание нa двадесет и пети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 1654/2018 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. П. Б. в качеството му на процесуален представител на [фирма], против определение № 13/11.01.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 337/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено определение № 2463/02.11.2017 г. по гр.д. № 2495/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което [фирма] е осъдено да заплати на А. П. Н. сума в размер на 670 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт поради неправилно приложение на процесуалния закон.
В изпълнение на дадени указания от администриращия съд за представяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване е подадено „допълнение към частна жалба“. Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като твърди, че обжалваното определение противоречи на решение № 12 на КС на РБ от 11.11.2010 г. по конст.д. № 15/2010 г. и решение № 4 на КС на РБ от 11.03.2014 г. по конст.д. № 12/2013 г.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – А. П. Н..
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., като взе предвид оплакванията на жалбоподателя, намира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което са присъдени разноски на въззиваемата страна предвид връщането на подадената от [фирма] въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Жалбата е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86/ 2017 г., поради което следва да бъде разгледана по този ред.
За да постанови атакуваното определение Окръжен съд – Шумен е съобразил, че производството по делото е образувано по трудов спор за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение – иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. С решение № 94/14.02.2017 г. по гр.д. № 2495/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен ответникът работодател [фирма] е осъден да заплати на ищеца – бивш служител А. П. Н. сумата от 6 612, 60 лв., както и сторените по делото разноски. Решението по делото е постановено в бързо производство по гл. XXV ГПК. Съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК, както и предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в ТР № 12 от 11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, срокът за обжалване на решението тече от датата, на която съдът е обявил, че ще постанови решението. Връчването на съобщение в този случай не променя началния момент на срока за подаване на жалба след като съдът се е произнесъл в посочения от него срок. Тези съображения са мотивирали Районен съд-Шумен да постанови разпореждане № 3699/14.06.2016 г. по гр.д. № 2495/2016 г., с което въззивната жалба на [фирма] е върната на основание чл. 262, ал. 1, т. 1 ГПК. Срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба,не е постъпила частна жалба и същото е влязло в законна сила на 04.07.2017 год. Ответникът по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното производство – А. П. Н., представляван от адв. И. И., е поискал присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу подадената жалба. Районен съд-Шумен е уважил направеното искане и е осъдил [фирма] да заплати на А. П. Н. сумата от 670 лв., представляваща действително направените разноски за адвокатско възнаграждение по вече прекратено въззивно производство.
За да потвърди постановеното от първоинстанционния съд определение въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Посочил е, че предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяването на делото, като законът не предпоставя правото му в зависимост от причините за прекратяване на делото.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК /в ред. ДВ бр. 86/2017 г./, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки – да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че редакцията на законовите разпоредби изисква Върховният касационен съд да се произнесе на първо място относно наличие на основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал. 2 ГПК. Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Съдът правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника за заплащане на сторените от въззиваемата страна разноски по повод подадената нередовна въззивна жалба и прекратяване на производството по нея.
В частната жалба се поддържат единствено съображения относно констатираното просрочие на въззивната жалба, по отношение на което е постановено влязло в сила разпореждане № 3689/02.11.2017 г. по гр.д. № 2495/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен,но неговата законосъобразност не е предмет на разглеждане в настоящето производство.Само за пълнота и изчерпателност на мотивите следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК, според която сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт, е нова и е обнародвана с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. Съгласно общото правило на чл. 5, ал. 5 КРБ влиза в сила 3 дни след обнародването ?. Следователно недопустимо е новосъздадена съдопроизводствена разпоредба да регламентира отношения към минал момент /въззивната жалба е подадена на 30.03.2017 г./, доколкото не е предвидено обратно действие. Ето защо разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 86 от 2017 г./ е изцяло неотносима към спора относно срока за подаване на процесната въззивна жалба, тъй като същият е изтекъл преди разпоредбата да бъде обнародвана.
Не са налице основания за допускане до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът бланкетно се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и не е формулирал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание, който да е обусловил решаващите изводи на съда, обективирани в обжалвания съдебен акт. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка без да бъдат разглеждани допълнителните основания за това, тъй като касационната инстанция не е длъжна сама да извлича въпроси, а нейните правомощия се свеждат единствено до уточняване и конкретизиране на въпросите,в какъвто смисъл е и приетото в т. 1 на ТР № 1 / 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 13/11.01.2018 г. по в.ч.гр.д № 337/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: