3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№238
С., 25.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 44/2011
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. фонд,[населено място] против определение № 3282 от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3210/2010 г. на П. окръжен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от П. районен съд определение от 02.11.2010 г. по гр. д. № 12798/2010 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на С. районен съд, като делото е върнато за разглеждане на П. районен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 115 ГПК. Аргументирано е становището, че тази норма в случая не може да намери приложение, тъй като отговорността на Г. фонд произтича от закона, а не от непозволено увреждане.
Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че актът съдържа произнасяне по значим за делото въпрос – за приложимостта на разпоредбата на чл. 115 ГПК за избор на местна подсъдност в хипотезата, когато искът по чл. 226, ал. 1 КЗ е предявен срещу Г. фонд, по отношение на който е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК основание. В подкрепа на твърдението за противоречиво решаване на поставения въпрос са представени четири определения на различни по степен съдилища.
Ответницата по частната касационна жалба – Й. А. Я. от[населено място], Област П. – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение, с което П. районен съд е прекратил образуваното пред него производство по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, предявени от Й. А. Я. от[населено място], Област П. срещу Г. фонд,[населено място], като е изпратил същото по подсъдност на С. районен съд, въззивната инстанция е приела, че местната подсъдност на настоящия спор следва да бъде определена съобразно специалната разпоредба на чл. 115 ГПК, тъй като се касае за искове за вреди от непозволено увреждане. С оглед на това и доколкото увреждащото деяние е извършено в района на сезирания П. районен съд, е преценено, че същият е местно компетентен да се произнесе по спора.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради това, че решаването му е обусловило извода относно местната подсъдност на спора. По отношение на този въпрос, обаче, не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото представените в тази връзка съдебни актове не съдържат данни за влизането им в сила, същите не представляват “практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не могат да обосноват наличието на посоченото основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3282 от 06.12.2010 г. по ч. гр. д. № 3210/2010 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: