1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
ГР. С., 26.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.02.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1181/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Г. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр.д. №3676/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. Н. срещу касатора иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, за връщане на сумата 49714,50 евро, дадена от ищеца на ответника по сключения между тях предварителен договор за продажба на апартамент от 11.02.04 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й допълнителни основания. Намира, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е разгледан непредявен иск по чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД и обжалването следва да допусне за проверка на допустимостта на решението, съгл. ТР №1/19.02.10 г.
Според касатора правният въпрос за развалянето по съдебен ред на договор, който може да се развали извънсъдебно е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по т.д. №956/10 г. на ВКС, второ т.о., в което е посочено, че развалянето на договора от съда е допустимо само в хипотезата на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Същото следва и от ТР №142-6/54 г., в което е прието, че предявяването на иск за разваляне на договор, извън тези по чл.87, ал.3 от ЗЗД е недопустимо. Това противоречие обосновава осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК.
Правният въпрос за съществените елементи на договора за изработка и конкретно – такъв елемент ли е цената, според касатора е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, която цитира и прилага. Значение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК обаче имат само влезлите в сила решения – ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил и ответникът по жалба, а представените решения на първоинстанционни и въззивни съдилища не съдържат данни за окончателност.
В противоречие с трайна практика на ВКС – напр. р. №1172/85 г. на първо г.о., според касатора е решен и въпросът за възможността да се развали нищожен договор. С цитираната практика тази възможност е отречена, като е прието, че на разваляне подлежат само действителните договори. С обжалваното решение е развален договорът за изработка между страните, който според касатора е нищожен.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице. С обжалваната част на решението на АС е прието, че сключеният между страните предварителен договор от 11.02.04 г. е със смесен характер – за продажба и за изработка. Като предварителен договор за продажба, сключеният договор е нищожен, тъй като не съдържа уговорка за окончателна цена на имота, нито цената е определяема. Затова не е породил правни последици и не може да бъде развален. Като договор за изработка обаче, договорът между страните е действителен – уговорена е първоначална / авансова/ вноска и доплащане при завършване на обекта в груб строеж / чл.3 т.2 и чл.6, т.2 от договора/ и е развален от ищеца като изправна страна с исковата молба. Връщането на дадената от ищеца на ответника сума по договора от 11.02.2004 г. е поискано с исковата молба, претенцията според АС следва да се квалифицира по чл.55, ал.1,пр.3 от ЗЗД и да се уважи.
Решението на АС не е вероятно недопустимо – въззивният съд се е произнесъл по предявената от ищеца претенция за връщане на даденото по договора. При данните по делото не е възприел предложената от ищеца квалификация на иска по чл.88 от ЗЗД, а я е определил по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Въпросът за правната квалификация на иска е по приложението на материалния закон. Ако искът е разгледан в предметните рамки, очертани в исковата молба – обстоятелства и искане, но правната му квалификация е неправилно определена от съда, решението не е недопустимо, а неправилно / р. по гр.д. №516/09 г. на ВКС, второ т.о./ За последното, като осн. по чл.281,т.3 от ГПК ВКС не се произнася в това производство.
В. съд не е приел, че на разваляне по съдебен ред подлежи договор, извън посочените в чл.87, ал.3 от ЗЗД за прехвърляне на вещни права върху недв. имот. Не е приел също, че може да се развали – съдебно или извънсъдебно – нищожен договор. Затова твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по тези въпроси не се установява.
В. съд е приел, че като договор за изработка сключеният между страните е действителен и е прекратен едностранно с изявлението на изправната страна – ищец, съдържащо се в достигналата до ответника искова молба. Правилността / законосъобразността и обосноваността/ на извода на АС за валидността на договора за изработка – при възможността по чл.266, ал.2 от ЗЗД / р. по гр.д. №1535/10 г. на четвърто г.о. на ВКС/ не е предмет на това производство. Противоречивото решаване по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК на въпроса за възнаграждението като елемент на договора за изработка не се установява, поради липсващите данни за окончателност на представените решения на въззивни и първоинст. съдилища, както бе посочено по-горе. Освен това, дори договорът да беше изцяло нищожен според тезата на касатора, връщане на даденото от противната страна отново се дължи на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като давността / при направеното от ответника по иска възражение/ е общата петгодишна и тече от момента на получаване на сумата – ППВС №1/79 г. В случая сумата е платена при сключване на договора на 11.02.04 г. и на 12.03.04 г., а исковата молба е от 8.09.08 г. Или въпросът за валидността и възможността да се развали договора за изработка в случая е без значение за спора, тъй като не се отразява на крайния му резултат.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №3676/11 г. от 28.05.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: