4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 25.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1725 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №31, постановено на 29.01.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№6009/2013г. е оставена без разглеждане касационна жалба с вх.№5480/16.05.2013г., подадена от ТД [фирма], [населено място] против решение №231 от 30.01.2013г. по гр.д.№2828/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав. По подадената от ТД [фирма] касационна жалба с вх.№3107/20.03.2013г. касационно обжалване не е допуснато.
Определението е обжалвано от ТД [фирма], [населено място] с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че след подаване на първоначалната касационна жалба с вх.№3107/20.03.2013г. е публикувано ново решение на ВКС, което съдържа, според жалбоподателя, задължителна практика и изводи, приложими в настоящия казус, а именно решение №90/08.05.2013г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№644/2012г., поради което е било подадено допълнението към касационната жалба, заведено с вх.№5480/16.05.2013г. Поддържа, че неправилно това допълнение е било прието за недопустимо като подадено след изтичането на законоустановения едномесечен срок за обжалване на въззивни решения. Навежда доводи, че поставеният в допълнението към касационната жалба въпрос е от значение за спора, както и че чл.280, ал.1, т.1 ГПК повелява уеднаквяване на практиката на съдилищата, имайки предвид не само практиката, налична до момента на подаване на касационната жалба, включително и по аргумент от чл.235, ал.3 ГПК. Навежда доводи и за неправилност на определението досежно изводите за липса на основания за допускане на касационно обжалване по касационна жалба с вх.№3107/20.03.2013г.
Частната жалба, подадена срещу определението на тричленния състав на ІІІ ГО на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба с вх.№5480/16.05.2013г. е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от ТД [фирма] касационна жалба с вх.№5480/16.05.2013г. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, постановено на 31.01.2013г. по гр.д.№2828/2012г., следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на ІІІ ГО на ВКС е приел, че жалбата е подадена след срока по чл.283 ГПК, което обуславя нейната недопустимост.
Така изложените съображения за недопустимост на подадената на 16.05.2013г. касационна жалба следва да бъдат споделени изцяло. Както е посочено и в обжалваното определение, жалбоподателят е получил препис от въззивното решение с указания за обжалване на 23.02.2013г. Срокът за обжалване е изтекъл на 25.03.2013г., поради което следва да се приеме, че разглеждането на касационна жалба с вх.№5480 е недопустимо.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че жалбата е следвало да бъде разгледана, тъй като представлява допълнение към първоначално подадената в срок касационна жалба с вх.№3107/20.03.2013г.
Действително в подадената на 16.05.2013г. касационна жалба е посочено решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, което е публикувано след подаването на първоначалната касационна жалба. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да обуслови извод, че ВКС е длъжен да се произнесе и по допълнително подадената касационна жалба. В срока по чл.283 ГПК недоволната от въззивното решение страна следва не само да подаде касационна жалба, но и да посочи основанията за допускане на касационно обжалване и да ги обоснове. Въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл и които според касатора са от значение за спора и биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, следва да бъдат посочени именно в този срок, вкл. и с позоваване и мотивиране на основанието за допускане на касационно обжалване. Постановените след изтичането на този срок решения на ВКС, разрешаващи вече посочения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос могат да бъдат посочени допълнително, за да бъдат взети предвид от съда. Формулирането на допълнителен въпрос след изтичането на срока по чл.283 ГПК обаче е недопустимо. В случая в подадената на 16.05.2013г. касационна жалба с вх.№5480 са формулирани въпроси, различни от посочените в първоначално подадената касационна жалба, поради което, както е прието и в обжалваното определение, същите не следва да бъдат обсъждани и взети предвид при извършването на преценката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В частта, с която касационна жалба с вх.№5480/16.05.2013г. е оставена без разглеждане, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като постановено в съответствие с процесуалния закон.
Частната жалба, подадена срещу определението на тричленния състав на ІІІ ГО на ВКС в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение №231/30.01.2013г. по гр.д.№2828/2012г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба с вх.№3107/20.03.2013г., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Правомощията на съда се определят от процесуалния закон. Съдебни актове, чието обжалване е недопустимо, не могат да бъдат отменяни.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Проверката на основанията за допускане на касационно обжалване няма за цел да допусне контрол върху решението по индивидуалния правен спор независимо от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, а да реализира дейност по установяване съществуването на противоречива, неправилна или липсваща съдебна практика във връзка с конкретен правен спор. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция , т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от ТД [фирма] частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №31, постановено на 29.01.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№6009/2013г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба №5480 от 16.05.2013г. на ТД [фирма], [населено място] против решение №231 от 30.01.2013г. по гр.д.№2828/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ТД [фирма], [населено място] частна жалба срещу определение №31, постановено на 29.01.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІІІ ГО по гр.д.№6009/2013г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на решение №231 от 30.01.2013г. по гр.д.№2828/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав по касационна жалба №3017/20.03.2013г. на ТД [фирма], [населено място].
В частта, с която подадената от ТД [фирма] частна жалба е оставена без разглеждане определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател:
Членове: