4
4
Определение по т. д. № 1758/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 1758/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София, 01.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1758 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от И. С. А. от [населено място] чрез адв. Й. Й. срещу въззивно решение № 82/31.03.2014 г. по в. гр. д. № 18/2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 188/ 04.12.2013 г. по гр. д. № 923/2013 г. на Великотърновски окръжен съд , с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против ЗК [фирма] иск за заплащане на сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Д., настъпила в следствие на п. т. п. на 21.10.2011 г. при управление на лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег.номер на МПС] , с водач Д. К. Й..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба – ЗК [фирма] чрез процесуалния си пълномощник в писмено становище счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил два въпроса, които са относими към материалноправната легитимация на ищцата и правото й на обезщетение по повод смъртта на пострадалото от пътно – транспортното произшествие лице, което е живяло на съпружески начала с майката й. Поддържа се, че случаят следва да е аналогичен с този на взетото за осиновяване, но неосиновено лице. Въвежда се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се цитират ППВС № 4/61 г.; ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г.
Значимият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението му се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, но не и до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд, [населено място] е прието, че искът е неоснователен, тъй като ищцата не е измежду лицата, легитимирани да получат с иска по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането обезщетение за неимуществени вреди.
Не се е спорило, че вследствие на пътно – транспортно произшествие, причинено от Д. К. Й. е причинена смъртта на А. С. Д. – лице, което е живяло на съпружески начала с майката на ищцата. Не е бил оспорван и факта, че И. А. не е рождено дете на Д., както и че не е била осиновена от него. Съдилищата по съществото на спора са се позовали на ППВС № 4/25.05.1961 г., в което е посочено, че право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на пострадалия, който е починал – низходящи, съпруг и възходящи, анализирали са и ППВС № 5/24.11.1969 г., с което е допълнена т. 2 на раздел ІІІ от предходното ППВС, в което се посочва, че право на обезщетение има и отглежданото, но неосиновено дете, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.
В мотивите на въззивното решение съдът се е позовал и на ППВС № 2/30.11.1984 г., в което е посочено, че при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане, не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в предходните две постановления. Или решаващите съдилища са приели, че ищцата не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед данните по делото значимият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, и който е от значение за изхода на спора се свежда до материалноправната легитимация на ищцата и в тази връзка дали тя попада в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Даденият с обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие със закона и постоянната практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/61 г.; № 5/69; № 2/84 г. Не е достатъчно заявяването, че едно лице възприема друго като „близък” или „духовен баща”, а следва да се установи или връзка по произход или приравнена такава, по силата на друг правен способ. Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител – дете, т. е., такава, както по биологичен произход. Правните последици са равни на последиците на кръвното родство и затова в цитираните постановления Върховният съд дава пример като приравнява на осиновени и „взетите за осиновяване”, но неосиновени лица, което изисква и заявена воля в този смисъл.
В този аспект в мотивите на обжалвания въззивен акт, в съответствие с ППВС, посочени по-горе, решаващият съд е преценявал и доказателства досежно волята на лицето, и не на последно място обстоятелството, че възможността за осиновяване е преклудирана, предвид възрастта на ищцата. Затова и приложеното влязло в сила решение по гр. д. № 173/2008 г. на Софийски градски съд не е относимо, предвид различната житейска хипотеза. Кръгът на лицата, имащи право на обезвреда за неимуществени вреди е изрично и лимитативно изброен в цитираните ППВС.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят поисканите съдебни разноски за настоящото производство в размер на 2450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 82/31.03.2014 г. по в. т. д. № 18/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА И. С. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 2450 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: