О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
[населено място], 21.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1302 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Дойка С. Б. и Л. С. Д. срещу разпореждане от 14.03.2018г. по гр.д. №3517/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната им жалба срещу постановеното по делото решение №346 от 09.02.2018г.
Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като твърдят, че с него се извършва отказ от правосъдие. Поддържат, че претенцията за неимуществени вреди по своята същност не може да бъде търговски спор, като считат за необосновано твърдението на съда, че правоотношенията, предмет на спора, представляват абсолютна търговска сделка. Излагат съображения, че при разглеждането на делото в Софийски апелативен съд, същото е било разпределено за разглеждане като въззивно гражданско дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне касационната жалба на Дойка С. Б. и Л. С. Д. срещу решение №346 от 09.02.2018г. по гр.д. №3517/2017г. на Софийски апелативен съд, съдията – докладчик от Софийски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея решение не подлежи на касационно обжалване.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на касационната жалба е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, в действащата редакция /ДВ бр.86/27.10.2017г./, която е приложима в настоящото производство, от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Съгласно чл.1 ал.1 т.6 от ТЗ характер на абсолютни търговски сделки имат застрахователните сделки. Съгласно чл.365 ал.1 от ГПК искът с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълването на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства, представлява търговски спор, т.е. делото, което се образува за разрешаването му е по естеството си „търговско дело”. В процесния случай атакуваното въззивно решение е постановено по търговско дело с цена на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева. Търговският характер на делото е обусловен от спор между страните за вземане с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ /отм./, произтичащо от сложен фактически състав, обусловен от сключен застрахователен договор между застрахователя – ответник по иска и деликвента, причинил вредите. Този договор попада в кръга на абсолютните търговски сделки по смисъла на чл.286 ал.2 във вр. с чл.1 ал.1 т.6 от ТЗ.
Без значение за квалифициране на делото като „търговско” по чл.280 ал.3 т.1 от ГПК (в действащата редакция в сила към датата на подаване на касационната жалба) е обстоятелството, че същото не е разгледано от първоинстанционния съд по реда на чл.365 и сл. от ГПК. От една страна приложното поле на чл.365 от ГПК не касае всички търговски спорове, а от друга – неприлагането на процедурата по чл.365 и сл. от ГПК не изключва приложението на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.03.2018г. по гр.д. №3517/2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.